* * *

Спор и клетви между етърви

Два гълъбе едно гнездо вият,
денем градат, нощем го разграждат.
С една кърпа бело лице трили.
По старио на младио каже:
- Гради, брайно, двама да градиме.
По младио на старио каже:
- Живей, брайно, да поживуваме,
дор не ни е макя оженила,
оженила макя, зацърнила,
ще доведе две сръпски девойки,
па ще пойдат на Дунав да перат,
ще се скарат за златна пералкя.
Ка думале, све е така било -
та си ги е макя оженила,
оженила макя, задомила,
събрали се две сръпски девойки,
събрали се две кучки етърви,
па пойдоха на Дунав да перат,
по старата на младата каже:
- Платно тъчеш, да го недотъчеш!
А младата на старата каже:
- Платно белиш, да го недобелиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012