* * *

Спор и клетви между етърви

Двама бракя верно живували,
за нищо се бракя не скарали -
ни за нива, ни па за ливада,
ни за лозе, ни за бело грозде,
ни за къща, ни за покъщина.
Засакаа гиздава девокя,
и двата я брата засакаа.
По-малио на по-стари дума:
- Леле, братко, леле, по-стар братко!
Я съм по-мал, на мене се пада.
По-старио на по-мали дума:
- Я съм по-стар, на мене се пада!
Па се бракя братски сдумувале,
по-малио на по-стари дума:
- Айде, братко, ние да каниме,
да каниме до двои сватове,
да каниме до двои кумове,
да каниме до двои староки,
да каниме до двои девера.
Ке пойдеме с китени сватове -
ти ке пойдеш през поле широко,
я ке пойда през гора зелена,
та кой, братко, по-напреж пристигне,
кой пристигне у момини двори,
той ке вземе гиздава девокя.
Па каниа до двои сватове,
па каниа до двои кумове,
па каниа до двои староки,
па каниа до двои девера.
По-стар пойде с китени сватове,
по-стар пойде през поле широко,
по-мал пойде през гора зелена.
Па ходили три дни и три нощи,
отеднъж са в двори пристигнали.
Па се бракя, море, сдумуваа,
по-малио на по-стари дума:
- Айде, братко, айде, ти си по-стар,
ти си вземи гиздава девокя,
аз ке взема друга й другачка,
ем другачка, братко, ем комшийка!
Па седоа три дни и три нощи,
та си пиха, море, и ядоха.
Прекараха момините сватби,
дойде време вече да поождат.
Па си пошли, море, и повели,
и повели, море, две невести,
две невести, море, две етърви.
Сгодна са до две люти змии -
по пътьо се етърви скарале.
Щом си дома, море, пристигнали,
веднага са сватби направили,
веднага се бракя разделили,
веднага си двори преградили -
между двори Дунав да си тече.
Край Дунава дуни посадили.
На Дунава две етърви прали,
ка са прали, и са се карали,
ка белили, и са се делили,
ка делили, и се люто клели.
По-младата по-старата клела:
- Да би дал Бог, по-стара етърво,
да одимаш девет мили сина,
сите девет големи да стана,
сите девет войници да пратиш,
а отаде един да се връне,
да донесе девет люти рани!
Да обидеш Орье и Загорье,
и да не мож лек да му намериш.
Па да дойдеш на моята врата,
да ти додам от моето платно,
що го ткаме, кога се караме,
що белиме, кога се делиме,
да му връжеш девет люти рани,
тогай рани да му оздравеят!
По-старата по-младата клела:
- Да би дал Бог, по-мала етърво,
да одимаш девет мили щерки,
сите девет големи да станат,
сите девет на дом да намериш,
сите девет да ти обдовеят,
сите девет при теб да се врънат,
та да чуваш, море, чужда челяд!
Край Дунава перуника цъфти,
у Дунава морска риба пое,
пое, пое, море, дори дума,
перуники вели, ем говори:
- Блазе тебе, сина перунико!
Цъфтиш, цъфтиш, та си гайле немаш,
на мене ми крила окапая,
слушаеки етървини клетви!
Е бре, веро, е бре, люта клетво,
та какво се етърви проклели,
все така ги етърви стигнало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012