* * *

Спор и клетви между етърви

- Айде, брато, да се милуваме,
дор не ни е майка оглавила,
оглавила майка, оженила,
дор не ни е невести донела,
да не са се кучки погодили.
Ка й зачу нимна стара майка
веднаг ги майка оглавила,
веднаг им е погачи кършила,
в една вечер невести донела.
Не седяха ни една неделя,
още тогай кавга направиха,
още тогай делба разделиха.
Покрай къщи прекоп прекопаха,
по прекопа дюни насадиха,
под дюните разбое туриха,
като ткаят, и се люто кълнат:
- Е, етърво, по-малка етърво,
дал ти Господ до девет сина,
и деветте на война да пратиш,
от деветте един да се върне,
да донесе девет люти рани -
да потераш от мойто тенко платно,
да превръжеш девет люти рани!
Маленката на големата вреви:
- Дал ти Господ до девет керки,
нека раснат, мари, да пораснат
и деветте на дом да ги дадеш,
и деветте назад да се върнат,
да се врънат мирас да ти терат,
да не можеш мирас да разделиш,
мен да викнеш мирас да разделя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012