* * *

Спор и клетви между етърви

Цъфти, ружо, море, мене ме не гледай,
дека сам се младо оженило!
Много ли съм арно намерило -
на зол свекор, на по-зла свекърва;
два девера како до два смока,
две ми зълви како до две змии,
две етърви како до две кучки!
Бият се, карат се, ем се люто кънат!
По-старата вика на малата:
- Е, етърво, по-мала етърво,
да изчуваш, девет мили сина;
сите девет на война да пратиш,
от деветте един да се върне,
и он да е голем нишанлия -
да донесе на деснио образ,
на деснио образ девет люти рани!
Да обидеш Орье и Загорье,
нигде леки да не мож да найдеш;
па да дойдеш на моята врата
и да речеш: "Е, етърво,
е, етърво, по-стара етърво,
да ми дадеш от твоето платно,
кога си го ткало, тогай си ме клело,
да го згора на прах и на пепел,
да посоля девет люти рани -
ега би си рани заздравеле!"
По-малата вика на старата:
- Е, етърво, по-стара етърво,
да изчуваш девет мили щерки;
сите девет на жътва да пратиш,
от жътвата една да се връне;
да донесе девет люти рани.
Да обидеш Вранско и Кочанско,
нигде леки да не мож да найдеш;
па да дойдеш на моята врата,
па да речеш: "Е, етърво,
е, етърво, по-мала етърво,
да ми дадеш ог твоето платно,
кога си ме клела, тогай си го ткала,
да го згора на прах и на пепел,
да посоля девет люти рани -
ега би се рани заздравеле!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012