* * *

Спор и клетви между етърви

Двама се братя дружба дружовали,
ай, двама се братя дружба дружовали,
дружовали, вярно живували,
от милост капи сменявали,
от милост фусти целивали.
Дошло време братя да се женят,
да се женят, братя да се домят.
Вземали двама братя две етърви,
две етърви, до две зли кучки.
Живели етърви ден до пладне,
от пладне се етърви скарали,
равни двори насред преорали,
от Дунава вода вкарали,
да се братя не събируват.
Почнали етърви да се карат,
да се карат, да се кълнат.
По-старата етърва
кълне по младата:
- Да даде Господ да родиш,
да родиш девет мили щерки,
всички чума да измори,
само една да остане
и на нея деветдесет люти рани!
По младата етърва
кълне по старата:
- Да даде Господ да родиш,
да родиш девет мили сина,
всичките на война да идат,
само един да остане
и на него деветдесет люти рани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012