|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Спор и клетви между етърви
Два си брата верно живували;
с една вода се мили
и с една кърпа се трили.
По-старийо брат казуе на по-малийо:
- Живуй, брате, да живуваме,
дор не сме се оженили;
довечеме две млади невести,
и двете че се кучки сгодат!...
Довели си две млади невести,
и двете се кучки сгодиха,
та двама брайкя разделиха.
И надалеко си двори сградиха,
между двори Дунав навърнаха,
из Дунаво гора насадиха,
из гората жълта перуника...
Проговори риба из Дунава:
- Бре ти, жълта перунико,
бре, ти грижа си не береш!
Мене ми се досади от тия две етърви,
караеки се и лошо думаеки!
По-старата кълне по-младата:
- Да би дал Бог, по-мала етърво,
да си родиш девет мали черки,
сите да си ги ожениш,
и сите да ти обдовеят,
и дома да ти дойдат!
Па-малата кълне по-старата:
- Бре ти, по-стара етърво,
да си родиш девет мили сина,
и сите да ги хванат девет люти рани,
да ходиш Орье и Загорье,
да не мож лек да им намериш;
ти да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно,
що съм го ткала и съм те клела!...
неуточнено, Кюстендилско (Любенов 2/1891, с. 71, № 3); довечеме
- ще доведем.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|