* * *

Спор и клетви между етърви

Живали братя, драговали,
с една вода бело лице мили,
с една кърпа бело лице трили,
дор не се братя оженили.
А като се оженили,
довели две кучки етърви
и се братята скарали,
посред двори прокоп прокопали,
в прокопа Дунав проводили
и са двете на Дунав седнали
да си белат тез бели платна.
Как белили, тъй се люто клели.
По-старата на младата рекла:
- Да имаш девет мили сина,
сите девет на война да пратиш,
от тях само един да се върне
и той да е кьорав и кьопав!
А по-младата на старата рекла:
- Ой те тебе, по-стара етърво,
сега имаш девет мили щерки,
и на деветте дарове да направиш,
сите девет в един гроб да туриш.
Като са ги братя послушали,
по-стария на младия рекъл:
- Хайде да ги, братко, напъдиме,
да си двамина поживееме,
като в детските години!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012