* * *

Спор и клетви между етърви

Два са брайкя дружба друговали,
с една се вода измивали,
на една се сабя оглеждали,
с един пешкир бяло лице трили.
По-младият на по-стария дума:
- Живуй, братле, да си поживеем,
живуй, братле, до де сме ергени,
че кога се, брайно, ожениме,
че доведеме две млади невести,
че се случат две кучки етърви,
они нази, брайно, че разделят!...
Както каза по-младият брат,
както каза, така се сбъднало.
Че кога се брайкя оженили,
довели две млади невести,
случили се две кучки етърви.
И они са брайкя разделили.
Живували летен ден до пладне,
от пладне се брайкя разделили.
Бог да бие две кучки етърви,
посред двори прикоп изкопали,
из прикопа Дунава върнали.
Из Дунава върби посадили,
из върбите, дунки промешали.
Па си седнаха две кучки етърви,
че седнаха, люти клетви хвърлят.
По-старата по-млада кълнеше:
- Вала тебе, по-млада етърва,
да си родиш деветими сина,
сите девет тизе да чуваш,
сите девет на война да пратиш,
от деветте един да остане,
ка се върне от кървава битка
да донесе седемдесет рани,
па да нямаш платно за превръзка
и да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно,
да превържеш на сина ти раните!
По-младата по-стара кълнеше:
- Вала тебе, по-стара етърво,
да си родиш девет мили щерки,
сите девет тизе да учуваш,
па да дойде ситна сипеница,
да улови твойте девет щерки,
от деветте една да остане
и на нея седемдесет рани,
па да нямаш платно за превръзка
и да дойдеш на моята врата,
да ти дам от моето платно.
Бог да бие две кучки етърви,
как се клели, така се сбъднало.
Родила е по-млада етърва,
родила е девет мили сина.
Сите деветима учувала,
сите девет на война пратила.
От деветте един останал.
Ка се върна от кървава битка,
че си донесе седемдесет рани,
че си няма платно за превръзка,
че продума по-млада етърва:
- Вала тебе, по-старо етърво,
да ми дадеш от твоето платно,
да превържем на сина ми рани.
Дала е по-стара етърва,
дала е от нейното платно,
превързала е на сина си рани.
Родила е по-стара етърва,
родила е девет мили щерки,
сите девет она учувала.
Че е дошла ситна сипеница,
уловила нейни девет щерки,
от деветте една останала,
и на нея седемдесет рани.
Че продума по-стара етърва:
- Вала тебе, по-млада етърво,
да ми дадеш от твоето платно,
да превържем на щерка ми рани!
Дала е по-млада етърва,
дала е от нейното платно,
та превърза на щерка си рани.
Па продума по-стара етърва:
- Вала тебе, по-млада етърво,
що белиме, кога се делихме,
що тъкаме, кога се клехме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012