* * *

Спор и клетви между етърви

Мор, Павел, Петър две мили брате=,
две мили братета,
Павел женет, я Петър ергенин.
Проговори Павела юнака:
- Таком Бога, Петъре братенце,
дойде време веке да се жениш,
у селото мома си немаме.
Снощи минах през Латина града,
там бендисах латинка девойка,
що е лепа и що е хубава -
очите й две църни череши,
бузите й петровки ябуки,
устата й с пара разрезани,
снагата й дъска рендосана,
като ходи, като ветър вее,
ка орати, като сабля сече,
като стои, като слънце грее,
ама ми я люгье покудиа,
лиа била, Бог да я убие.
Проговори Петъра юнака:
- Иди, брайно, иди я доведи,
кога некят бракя да се делят,
них не може снахи да ги делят.
Иде Петър, иде, доведе я.
У неделя сватба направиха.
Кога било утре отзарана,
рано рани латинка невеста,
рано рани по рамни дворове,
двори шета, се уилна шета.
Проговори Петъра юнака,
на латинка потийо говори:
- Таком Бога, латинко невесто,
защо шеташ по рамни дворове,
двори шеташ, се уилна шеташ,
не са ли ни двори като ваши?
Проговори латинка невеста:
- По ви арни дворове от наши,
по-високи чардаци от наши -
да погубиш Павела юнака,
ел го губи, ели ще се губим;
да отровиш Павела юнака,
ел го трови, ели ке се тровим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012