* * *

Спор и клетви между етърви

Две етърви, море, през Дунав се карат,
ем се карат, ем се люто кънат.
По-малата клела по-старата:
- Ей, етърво, по-стара етърво,
да очуваш девет мили сина,
сите девет на война да пратиш,
салти един оттам да се върне,
да донесе девет люти рани.
Сви градове тизе да обидеш,
па да не мож леки да му найдеш;
па да дойдеш на мойта врата,
да ти дада от моето платно;
да го сгориш, па да ги насолиш,
та тогава рани да здравеят!
Що е клела, всичко се свършило!...
По-старата клела по-младата:
- Ей, етърво, по-мала етърво,
да очуваш девет мили щерки,
сите девет ти да ги ожениш,
сите девет да ти овдовеят,
па да дойдат на твоята врата...
Да не можеш щерки да си храниш,
па да дойдеш на моята врата,
да ти дада от моето брашно,
па тогава щерки да захраниш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012