* * *

Спор и клетви между етърви

Два су брата яко живували,
от милост су си капе менявали,
от радост си уста обзевали.
Расли брайкя, па си и порасли,
дойде време майка да ги жени,
па затражи до две миле снайе.
Майка найде до две миле снайе,
а оне су люте кучке биле -
за годину брайкя поделиле,
усред двори йендек ископале,
у йендек су Дунав навърнуле.
Една кълне оди йедну страну,
друга кълне оди другу страну.
По-старата клела по-младуту:
- Да си родиш едног милог сина,
да ти расте и да ти порасте,
първа пушка ньега да убие -
ка погледнеш ньегови дрггаре,
од каменье главу да си строшиш!
По-младата клела по-старуту:
- Да си родиш йедну милу черку,
да ти расте и да ти порасте,
силни дари она да напрайи,
па бог да даде она да ти умре,
ньойни дари пусти да остану.
Ка погледнеш ньойните дарове,
от ковчегът главу да си строшиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012