* * *

Спор и клетви между етърви

Два са брата верно живували,
живували, верно друговали,
с една са се вода измивали,
с една са се кърпа избрисвали,
за нищо се брайкя не скарали.
По-старио на младио дума:
- Живуй, брале, да поживуеме,
дур не сме се млади оженили,
оженили, брале, задомили,
да доведем две кучки етърви,
они назе, брале, че раздела.
Па се брайкя млади оженили
и довели две млади невести,
и двете се кучки погодия -
а дойдоха, веднъг' се скараха,
и веднъг' си брайкя разделия.
Па са брайкя къщи направили,
през двори са Дунава превели,
покре Дунав дунки насадили -
за дунки се етърви скарали,
скарали се и се люто клели.
По-старата по-младата клела:
- Таком Бога, по-младо етърво,
да си родиш девет мили черки,
сите девет здрави да очуваш,
сите девет млади да одариш,
да одариш и да ги изжениш,
па да дойде тая църна чума,
сите девет чума да избие,
сите девет на веднъж да копаш.
По-младата по-старата клела:
- Таком Бога, по-стара етърво,
ега родиш девет мили сина,
сите девет ти да ги изчуваш,
сите девет ти да ги угодиш,
угодени на война да ида,
от деветте един да се върне,
и на него седемдесе рани,
та да лежи до девет години,
ти да ходиш, та цер да му тражиш,
та на укръс земя да обидиш
и никъде лекове да нема,
па да дойдеш, по-стара етърво,
та от мене цер да му потражиш,
и от мойто платно да посакаш,
що го ткаме, кога се караме,
що белиме, кога се делиме,
та със него рани да му вържеш!
Пуста веро, пуста люта клетво!
Какво са се етърви проклели,
все така е етърви стигнало.
Една роди девет мили черки,
та ги чува майкя, изчува ги,
сите ги е майкя одарила,
сите ги е майкя утъкмила,
па забила тая църна чума,
и деветте чума ударила,
и деветте майкя закопала.
Друга роди девет мили сина,
сите девет майка изчувала,
сите девет на война пратила,
от деветте сал един останал,
и на него седемдесе рани!
Пусти рани, пусти куршумлии,
девет годин от рани е лежал,
майкя ходи, та церове тражи,
укръс земя майка обиколи,
нигде нема церове да найде,
да лекуе рани куршумлии,
па отиде при своя етърва
и на нея жално-милно дума:
- Вала тебе, по-стара етърво,
да ми дадеш от твоето платно,
що го ткаме, кога се караме,
що белиме, кога се делиме,
та на сина рани да превържем,
ега би му рани заздравели.
Отговора по-стара етърва:
- Вала тебе, по-млада етърво,
та я има девет мили черки,
сите девет наеднъж закопа,
та остана без мила си рожба,
нека, сестро, при тебе ко с мене -
еве стана девет годин време,
кико син ти тежко ранен лежи,
дал му Господ още девет годин,
още девет годин да си лежи,
дори му се кости не разнижа,
у косата змия да изводи,
тогай дойди, по-млада етърво,
тогай дойди платно да ти дадем,
да пресаляш нему люти рани,
да пресаляш, рани да вързуеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012