* * *

Спор и клетви между етърви

Два си бракя яко живували,
живували, яко милували,
в един си са, мамо, одер спали,
феднош си са футром станували,
в една се са вода умивали,
с една се са махрама бършали;
феднош й е макя оглавила,
оглавила макя, оженила.
На двата е влаиньки увзела,
и двете са върли кеседжийки.
Собраа се две върли етърви,
споделиа два бракя рогена,
надалек им къщи соградеа,
муги къщи Дунав преведоха,
окол Дунав боре посадиа.
Излезли са две върли етърви,
излезли са на Дунав да пера
и там се са етърви скарали.
По-малката на по-стара дума:
- Да би дал Бог, по-стара етърво,
да си родиш девет щерки наред
и деветте наред да закопаш!
По-старата на по-малка дума:
- Да би дал Бог, по-малка етърво,
да си родиш едно мъжко дете,
та да дойде пуста църна чума,
църна чума, едра сипаница,
да му остай седемдесе рани.
Ага иде на силната воскя,
да го слушаш, да го не видуваш.
Ага дойде от силната воскя,
да донесе седемдесе рани,
седемдесе от тенката пушка,
осемдесе от острата сабя.
Та да ходиш лекове да търсиш,
да лекуваш, лек да се не фата,
дор не дойдеш мене да попиташ,
да те воде на щерчини гроби,
да изваде от щерка кокалче,
дори тога лек да ти се хване!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012