* * *

Цялата смъртна дружина

Събрали ми са се, събрали
цялата смъртна дружина
да ядат, холан, да пият
и още жребий да хвърлят,
кой да отиде във село,
във село Граматиково,
кой да убие Ивана,
Ивана, баш чорбаджията.
Яли са, холан, пили са -
ялова крава изяли,
бъчви с вино изпили.
Три пъти жребий хвърляли,
все се е, холан, падало,
на Ивана папазчето -
той да отиде във село,
той да убие Ивана...
Че стана Иванчо, че тръгна,
в село Иванчо отиде,
в село Граматиково,
право в кръчма отиде.
Вуйчо му в кръчма седеше,
сертлия тютюн пушеше,
Иван вуйчо си думаше:
- Аз съм, вуйчо, изпратен
от нашата смъртна дружина,
главата ти да отрежа,
дето ни, вуйчо, издаде,
на тия турци проклети,
та ни дружина избиха!
Вуйчо му тихом говори:
- Иване, сестрино момче,
не ме ли, Иване, съжаляваш,
и моята булка хубава,
с две ми ситни дечица.
Иван вуйчо си не послуша,
извади Иван ножа си,
че му главата отряза,
и на дружина занесе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011