* * *

Цялата смъртна дружина

Събрали са се, събрали
цялата смъртна дружина,
горе ми на Маралово,
да ядат, холам, и пият,
и думат, и хортуват.
Три пъти комбос фърлили,
три пъти в една утрина -
все се Стоянум падаше
в Граматиково да поде,
кметът да си заколи.
Стоян Герджиков думаше:
- Герджиков, още Шиваров,
не бива, холам, не бива,
че йе на мене вуйчо ми,
вуйчо ми, та майчин ми брат.
Пък Герджиков му думаше:
- Станвай, Стояне, та върви,
че тебе ще заколиме!
Той стана, Стоян, та тръгна,
в Граматиково отиде
на вуйчово си дюгенье.
Като го виде вуйчо му,
той на Стояна думаше:
- Стояне, мое унуче,
айде във къщи да подем,
да турим хлябът да ядем.
- Не бива, вуйчо, не бива,
че я съм пратен за скоро,
мене ме прати Герджиков,
да дойдеш, вуйчо, да дойдеш,
да дойдеш, че му трябуваш.
Станали, та са тръгнали.
Вървяли, що са вървяли,
стигнали гора зелена
до едно дърво високо,
седнали да отпочинат.
Стоян вуйчо си заколи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011