|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
В Сливен издигат бесилки за бунтовници
Слънцето трепти да зайде,
Митьо си иде от Сливен,
тоз Митьо, тоз дели Митьо,
Митьо ми Комеклийчето.
Митьо по двори ходеше,
алено конче водеше,
често Балкана гледаше,
Балкана, къмто Сливена,
и дребни сълзи ронеше.
Мама на Митьо думаше:
- Бе, Митьо, бе, дели Митьо,
какво ти толкоз домиля,
домиля, Митьо, дожаля?
Често Балкана поглеждаш
и дребни сълзи си рониш...
Митьо мама си думаше:
- Мър, мамо, мър, мила мамо,
като ме питаш, да кажа.
Вчера съм ходил у Сливен,
много е лошо в Сливена.
Кога през Сливен вървяхме,
на всяко кише и завой,
диреци, мамо, побити.
На всеки дирек, майко, българин,
българин, майко, обесен.
Че като си от града излязохме,
до зандани се добрахме.
Там се е мизлич събрало.
Най напред, майко, изкараха
тоз Даньо, тоз хаджи Даньо,
Даньо ми от Кашлакюу.
Пашата Даньо говори:
"Бе, Даньо, бе, хаджи Даньо,
ти си имаш думата."
Даньо на паша говори:
"Пашо льо, пашо ефенди,
мойта е булка тука,
сторете й път да дойде,
с нея прошка да взема!"
Така си паша нареди -
път си на булка сториха.
Тя си при Даньо отиде,
а че си Даньо прегърна.
Плачеше и нареждаше:
"Бе, Даньо, бе, хаджи Даньо,
ти си човек хаджия,
на много турци си помагал,
на турци и на българи.
Много си деца обличал,
обличал, още обувал.
Няма ли милост за тебе?!"
Пашата мизлич говори:
"Хайде, Даньо, да пуснем,
а че е човек хаджия,
хаджия и хаирджия?"
Пустите, мамо, кадъни,
викаха и настояваха.
"Карайте Даньо, карайте,
карайте, обесете го!
Той ни джамия развали
и ни вярата потъпка!"
И тъй си Даньо откараха,
откараха и обесиха.
След него, майко, изкараха
Димитър, майно, чорбаджи,
Димитър от Инджекоарлии,
с негови пет синове.
Пашата дума Димитър:
"Димитре, холан, чорбаджи,
кой ти е най-мил от синовете,
него да ти оставим,
да ти джинса не затрийме?"
Димитър паша говори:
"Пашо льо, пашо ефенди,
всички са мили и свидни,
ала си Пеньо оставете,
че той си вдовец остана.
Две деца има сираци,
децата да си отгледа,
да ми джинса продължи."
А че си Пеньо върнаха.
Димитър, майко, откараха
с неговите четирма сина,
откараха и избесиха.
Тенево, Ямболско; на моабет (Архив КБЛ-ВТУ); мизлич, меджлис
- градски съвет.
=============================
©Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
|