|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
В Сливен издигат бесилки за бунтовници
Митьо си дойде от Сливен,
дойде си, вкъщи не влиза,
все нагоре поглява
и дремни сълзи рони.
Митовата майчица,
тя си на Митьо думаше:
- Митьо льо, синко Митьо льо,
защо по двори ходиш и плачеш?
Дали не си доволен,
че ти децата не гледам,
децата, двата сирака?
Митьо мама думаше:
- Мамо ле, мила майчице,
ако ме питаш, ще кажа.
Кога през Сливен минавах,
из сливенски, мамо, улици,
по улиците, мамо, диреци,
по диреци, мамо, човеци,
човеци, мамо, избесени.
Когато от Сливен излязох,
там си срещнах, мамо,
Вельо ми чорбаджия,
от село, мамо, Могила,
с неговите петима сина.
Назад им ръце вързани
и тях ги в Сливен караха,
караха да ги избесят.
Затова съм, мамо, тъжен и кахърен.
Победа, Ямболско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
©Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
|