* * *

Сирак изорава имане

Остана Тодор сираче,
с една стара майчица.
Чуди се мама, май се,
на какъв кяр да го проводи,
най-подир мама му намисли,
дет ще го дава у хората,
да го даде на чича му,
чичо му ще го замилей.
Че го мама му престай...
На свят ден, свети Великден,
хората хоро играят,
Тодор през плет гледаше.
Че седя Тодор, че гледа,
у два се кола улови,
че си през плето прескочи,
въз две се моми улови.
Таман си веднъж обиколи,
от де го съзря чичо му,
чичо му некаилника,
той на Тодорча думаше:
- Тодорчо, ти мое ратайче,
теб не ти тука прилича,
най ти прилича, Тодоре,
у дома да си отидеш,
кола да си нагласиш,
биволи да си упрегнеш,
на нива да си отидеш,
на нива, на голямата,
голямата девет убратя,
просото да си засееш!
Тодор си нищо не рече,
бистри сълзи пророни,
право си у тях отиде,
нагласи кола желязна,
упрегна руси биволи,
че си на нива отиде.
Слънцето трепти, изгрява,
Тодор си брезна изкарва,
за втора Тодор обръща,
че му се рало закачи,
закачи, ще се изчупи,
в една жилка глогова,
Тодор си жално плачеше:
- Божне ле, вишни, високи,
не ми ли стига, артисва,
сираче, Боже, да остана,
ратайче да се предстая,
на свят ден, свети Великден,
хората хоро да играят,
пък аз на нива да дойда,
да ми се рало закачи?!
Няма да рече чичо ми,
че ми се рало закачи,
ем най ще рече чичо ми,
че съм го енкъс изчупил...
Караман бивол порева
и на Тодора думаше:
- Тодоре, наший стопанин,
я вдигни тънка копраля,
че ни веднъж удари,
ще ти се рало откачи.
Нали ги Тодор удари,
че му се рало откачи,
не било жилка глогова,
най било казан с имане.
Тодор се на Бога молеше:
- Да ударят дребни дъждове,
да паднат мъгли до земя,
златото да си натваря,
у дома да го закарам.
Ударили са дребни дъждове,
поднали мъгли до земя,
Тодор си имане натвари,
право си у тях отиде.
Че отиде Тодор у чича си,
крината да му поиска,
просото да си измери -
колко е просо засял,
и колко е още останало.
Чичо му хитра гидия,
крината си с мед намазва,
ако си просо измери -
със просо ще се налепи;
ако си злато измери -
със злато ще се налепи.
Той на Тодора думаше:
- Тодорчо, ти мой ратайче,
много си, ратайче, ходил,
и още много ще ходиш,
кат не знайш какво да правиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012