* * *

Сирак изорава имане

Остана Иванчо сираче,
без баща Иванчо, без майка,
с една майка мащеха.
Иванчо мама думаше:
- Мале ле, мила мамо,
макар си ми, мамо, мащеха,
пак нещичко ще те попитам -
на какъв занаят да отида?
Мама Ивану дума:
- Иванчо, мама, Иванчо,
сега е, мама, сред лято,
сега си чираче хванал,
я във чичови си да отидеш,
у чичови си Николови,
на чича си чираче да станеш,
воловете му да пасеш
и на акъл да те научи.
Иванчо на чича си чираче стана,
малко ми, много чиракува,
цели ми седем години.
Нали са добри дене зададоха,
добър ден Великден,
по-добър ден Гергьовден,
Иванчовите верни другари,
хубаво се накичват
и на хорото отиват.
Иванчо се жалба нажали
и си у тях отива,
и си жално плачеше:
- Боже, мили Боже,
кат си ме сираче оставил,
защо ми душата не взе,
седем години на чича чиракувам,
барем дрехи не ми направи,
дрехи, още ергенски,
и ази с другари на хоро да ида...
Нали мама му го зачува,
мама Иванчо дума:
- Я, мама, не плачи,
макар съм, мама, мащеха,
пак съм ти дрехи направила,
дрехи, още ергенски.
И се Иванчо хубаво накичил,
на хорото Иванчо отива,
веднъж хоро обиколи,
нали му чичо загледа
и му глава въртеше:
- По-скоро у дома да идеш,
колата да обърнеш,
рало на кола да сложиш,
волове да упрегнеш,
на нивата да идеш,
на нивата на могилата,
до пладне полвината да изореш,
от пладне кола тръни да насечеш,
да си колата натовориш,
със слънце в село да дойдеш,
да си колата разтовариш.
Ако зарар ти направиш,
седем години си аргатувал,
още седем ще аргатуваш,
зарара да си изплатиш.
Иванчо се от хоро пуща
и в чичови си отива,
волове запряга и на нива отива.
Брезна Иванчо дръпна,
брезна, още и друга
и отде се е пуста трънка взела,
та му рало закачила.
Жално ми Иванчо заплака:
- И туй ли ми, Боже, помогна,
седем години съм аргатувал,
още седем да аргатувам,
зарара си да плащам?!
Започна Иванчо да оре,
какво Иванчо да види -
казанче на рало закачило,
казанче пълно с жълтици.
До пладне полвината нива изора,
колата с тръни натовари,
казанче в кола сложи,
със слънце в село влезе,
казанче мами си оставя,
трънките у чичови си изтоваря.
Чичо му Иванчо дума:
- Хай, Иванчо, иди си,
халал ти струва казанче,
дето ми толкова аргатува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012