|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сирак изорава имане
Остана Начо сираче,
без майка Начо, без баща,
няма кой да го опере,
няма кой да го закърпи.
Задал ми се е, задал,
личен ден Великден,
всички на хоро излизат,
Начо в яхър влиза.
Изкара серез биволи,
че ги в кола зажегли,
че отиде Начо да оре -
хем оре, Начо, хем плаче.
Мал му бивол продума:
- Начо, ле, сайбийо, ле,
я да ни, холан, разпрегнеш
и да ни в село закараш,
докарай сиви волове -
тук има казан със злато,
ти да го, Начо, извадиш.
Начо бивол послуша -
докара сиви волове
и си казана извади.
Не оре Начо и да плаче,
най оре Начо и пее,
пее, хем си свири.
Самуилово, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|