* * *

Сирак изорава имане

Остана Начко сираче,
без баща Начко, без майка.
Отиде Начко сираче
по чужди, олам, чифлици,
да си слугува, отплаща
бащинте си борчове.
Застана Начко сираче
аргатин у Дима чорбаджи;
та й аргатувал, робувал
цели ми двайсет години.
Начо на Димча думаше:
- Димо льо, Димо чорбаджи,
сега ми стана, Димо льо,
цели ми двайсет години,
откак ти аз аргатувам,
аргатувам и робувам,
бащини борчове плащам,
на своя оран не ходел,
на свою счастье не сеял.
Сега ще, Димо, попрося,
биволи да ми отпуснеш,
биволи с рало хубаво,
на своя оран да ида,
на свою счастье да сея.
Той му биволи отпусна,
на своя оран да иде,
на свою счастье да посей,
на личен ден, на Великден
я по на личен Гергьовден.
Хората - от черковата,
я Начко в поле отива,
на свою счастье да оре,
на свою счастье да сее.
Обърна Начо, повтори,
и биволи са легнали,
легнали и поревали.
Начко биволи караше:
- Биволи, холам, биволи,
руси беглишки пущини!
Сега ми двайси години,
на чужда оран аз ходях,
не бяхте нивгаш легнали,
легнали, не поревали,
на своя оран аз дойдох,
на свою счастье да сея,
и вий, биволи, легнахте,
легнахте и поревахте!
Та че се Начко повърна,
ралото да си повдигне,
я рало бе закачило
имане с девет синджира.
Начко се, холам, почуди,
какво да стори имане.
И пак се Начко подума -
да пита Димо чорбаджи,
как ще го Димо научи.
Отиде Начко във село,
та че на Димо обади:
- Димо льо, Димо чорбаджи,
отидох нива да ора,
обърнах, Димо, повторих,
руси биволи легнаха,
легнаха и пореваха.
Ази се, Димо повърнах,
ралото да си повдигна,
я рало си закачало
имане, с девет синджира.
Хайде ме, Димо, научи,
какво да сторя имане?
Отиде Димо със Начко,
да види тежко имане;
Димо се чудум почуди
и си на Начко думаше:
- Начко льо, клето сираче,
сираче, Начко, сюрмахче,
цели ми двайси години,
как ми, Начко, аргатуваш,
аргатуваш и робуваш,
бащини борчове изплащаш.
и с тва имане, Начко льо,
дето сега ми го даваш,
половината изплащаш!...
И на Начко се нажали,
той си ралото повдигна.
че си на Димча думаше:
- Димо льо, Димо чорбаджи,
ей сега ще ти отплатя
бащините си борчове!
Та че си Дима удари,
удари, изведнъж уби
и го във угар закопа,
на място на имането,
на място, наместо курбан.
Тежко имане извади,
та си го Начко занесе
на бащини си юртуци.
Загради Начко сираче,
загради Начко черкови,
а хората се чудеха -
отде взе Начко сираче,
отде взе толкув имане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012