|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сирак изорава имане
Остана Начо сираче,
без баща Начо, с майка.
Ценил се е Начо аргатин
на турчин, турчин Алия.
Нали са турци проклети,
не знаят делник, понеделник,
не знаят Великден, Гергьовден.
Пратиха Начо да оре
голяма нива на бостан,
на ден ми, ден Великден.
Начо из двора излиза
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили Господе,
ти да ме, Боже, отървеш
от тези турци проклети.
Начо на нива отива,
забразди Начо, повтори
и рало се в нещо удари.
Начо си дума, продума:
- Дали е камък алия,
или е чотук чалия?...
Малкият бивол на Начо,
той си на него продума:
- Нито е камък алия,
нито е чотук чалия,
а най е казан с имане,
казан с жалти жълтици,
казан с девет кулпове.
Чуди се Начо, мае се,
кат няма нийде никого,
кого да си извика,
казана да си извадят,
парите да си скрият.
Сал един чичо имаше
и него Начо извика.
Казана са извадили,
у чичо му са го занесли.
Нали са очи лакоми,
чичо му каил не стана,
а че си Начо погуби,
парите на него да останат.
Правенци, Шуменско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|