* * *

Сирак изорава имане

Останал Тодорчо сираче
без майка и без баща.
Чуди се на каква кяра да иде,
нямало кой да го издържа
на школото да иде,
че се ратай пазари
у чичка си Стояна.
Девет години чиракувал,
на десетата година, на Великден,
на хоро отива
и се улови до две моми,
две моми - най-добри.
Чичо му каил не стана,
че се улови до моми.
Той си на Тодорча думаше:
- Хайде, от хорото се пусни,
у дома да идеш,
изтегли кола железни
и на нивата да отидеш.
Тодор се от хоро, бре, пусна,
право си у чичови отиде,
изтегли кола железни,
упрегна брези биволи,
натвари рало глогово
и на нивата отиде.
Изкарал брезна и друга,
и третата захванал,
че му се рало закачи,
закачи ще се счупи...
Викнал Тодорчо да плачи:
- Олеле, вари, бре, вари,
ще ми се счупи ралото,
мене ме чичко затрива.
Нали е Божа работа,
Караман бивол продумал:
- Не бой се, Тодорчо, не бой се,
то няма да се изчупи,
понадигни рало, понадигни.
Тодорчо рало надигна,
не му се рало изчупи,
а медна бурийка извади,
бурийка пълна с жълтици.
Чуди се Тодорчо, маи се,
как да си боринка натовари.
Караман бивол пак му продума:
- Притури, Тодоре, колата,
медна бурийка натовари.
Тодорчо кола притури
и си бурийка натовари.
Слънцето трепти, залязва,
Тодорчо в село улязва.
Моми се от хоро връщаха,
кат си Тодорчо видеха,
всички го моми окаяха:
- Нали е чуждо аргатче,
на Великден ходило да оре.
Покрай бащини дворове минува,
медна бурийка изтвари,
в бащини мази дълбоки.
Кат си бурийка изтвари,
пак у чичови си отиде,
желязна кола закара,
че си чираклък изкара.
Дошъл ми свети Димитровден.
Той си у тях отиде,
медна бурийка разврани.
Пак у чичови си отиде,
на чичо си крина поиска,
пък чичо му го попита:
- Какво, Тодорчо ще мериш?
Тодорчо чичо си продума:
- Купих си бяла пшеница,
пшеница да си измеря.
Чичо му се усъмнил,
на крина дъно с мед намазал -
каквото мери Тодорчо,
нишана на дъно ще остане.
Тодорчо си у тях отиде,
жълтици с крина измери.
Тодорчо на пазар отиде,
купил си баш волове
и кола желязна,
купил си ниви и лозя.
Навели бяло камъни,
направил къща голяма,
цяло се село чудеше -
богат Тодорчо, зингинин,
до вчера беше ратайче,
из еднъж отиде Тодорчо
еднъж на тоз богатлък!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012