|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сирак изорава имане
Остана Начо сираче,
на три години без баща,
на девет Начо без майка.
Чуди се Начо, мае се,
каква печалба да търси.
Че се у бея престави,
у бея, най-зъл турчина,
та служи Начо, та слуша
цели ми девет години.
По дъжд, по вятър, по хали,
празник какво е не знае.
На десетата година,
на личен ден, на Великден,
Начо си бею продума:
- Бею ле, господарю ле,
днес ми е свят ден, Великден,
станаха девет години
и дума не съм ти продумвал,
на десетата година
нещичко ще те помоля,
със блага дума дай воля -
с другари да се събера
и аз на хоро да ида,
и аз почивка да видя.
Бея на Нача думаше:
- Сиромах хоро не играе,
ратай почивка не знае!
Бея не те е представил
със моми хоро да играеш,
със момци камък да хвъргаш,
а най те й бея представил
и на Великден да ореш.
И колко нива изореш,
изореш, да я засеш,
туй ще ти бъде платата
за цели девет години.
Начо биволи изкарва
и сам себе си окайва:
- Че колко днес ще изора,
изора, още засея,
та да си взема платата
за цели девет години?!...
Всякому мило и драго,
старо и младо в премяна,
че ми е дошъл Великден.
Сред село на хорището,
на широката поляна,
на зелената морава,
дето ще Начо да мине
с негови брези биволи,
кръшно се хоро извива,
чуват се песни, кавали.
Чуди се Начо, мае се,
как ще край хоро да мине!...
Поведе брези биволи,
колкото Начо по върви,
толкова Начо по-тъжи.
Колкото хоро поглежда,
толкоз по глава навежда.
Като край хоро минава,
тежка го мъка задавя.
Не посмя очи да вдигне,
хорото да си погледне.
Порони сълзи до земя,
сбута си брези биволи,
та че на нива отиде.
Обърна бразда и друга,
и трета бразда захвана,
че се биволи запрели,
запрели, дори легнали.
Начо биволи думаше:
- Биволи, мои другари,
цели ми девет години,
как орем черни угари,
досега на сте спирали.
И вий ли, клети, разбрахте,
че мен е тежък живота
и вам е тежък хомота?
Ще орем черни угари!
Ще сеем бяла пшеница!
Че туй ще ни е платата
за цели девет години.
За вази няма почивка,
за сиромаха - Великден.
Караман бивол продума:
- Начо ле, клето сираче,
Начо ле, чуждо аргатче,
тебе ти Господ помогна.
Я си ралото повдигни,
тежко имане извади!
Нито се рало повдига,
нито имане излиза.
Чуди се Начо, мае се,
какво да прави, да стори.
Че се изясно провикна:
- Биволи, верни бъдете,
с последни сили дръпнете,
та ми имане извадете!
Размаха дълга копраля,
замушка брези биволи
на личен ден, на Великден,
изтръгна казан с алтъни.
Тъй си взе Начо платата
за цели девет години.
Паскалево, Добричко; инф. преселн. от Бесарабия; преработена
от П. Атанасов (Атанасов-Чешми, с. 47 - "Сирашки Великден"); текстът
почти дословно повтаря варианта от Базарджик, Северна Добруджа - Румъния у Арнаудов-ВН
2 (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|