* * *

Сирак изорава имане

Остана Начо сираче,
сираче Начо, сюрмахче, мари,
без майка Начо, без баща,
със една сестра Маринка
и тя е била мънинка,
мънинка, девет години.
Начо Маринки думаше:
- Сестро льо, сестро Маринке,
какво да чиним, да правим,
та да се, сестро, прехраним?
Ази съм, сестро, намислил,
аргатин да се пазаря
у бея чорбаджиина
за девет цели години,
за деветстотин грошове.
Та че се Начо пазари
за девет цели години,
за деветстотин грошове.
Не знае Начо, не знае
ни делник Начо, ни празник,
ни чиста Света Неделя,
ни личен ден, ни Гергьовден,
още по-личен Великден,
Великден, празна неделя,
хората в черква отадят,
пасхите да си светяват,
светяват, да разговяват.
Бею на Начо думаше:
- Начо ле, клето сираче,
я прягай бели волови,
във нови рала железни,
та че на нива жа идеш,
да ореш черни угари,
да пръскаш жълта пченица.
Начо си нищо не рече,
калпак до вежди налупи,
сълзи до земя порони
и се на Бога помоли:
- Боже ле, вишен, високи,
днеска нали е Великден,
пък той ме кара, Боже ле,
да ора черни угари,
да пръскам жълта пченица.
Че впрегна бели волови
в нови рала железни,
та че на нива отиде.
Забранил брезна и повторил,
че седнал да обядува,
га вторил, холам, потретил,
волове реват, не вървят,
рала от място не мърдат.
Чуди се, мае, млад Начо,
за кво не вървят, ми реват.
Кога си рала обидил,
на първо рало желязно -
казан с алтъни закачен.
Като ги видя млад Начо,
чуди се, мае, млад Начо,
що да ги чини, да прави,
дали ги у тях да носи,
али на бея да каже.
Че впрегна бели волове,
та че си в село отиде,
ем край хорото минава.
Маринка на край седеше,
като е видяла бате си,
спусна се, та го посрещна,
ем на бате си думаше:
- Байне ле, бате Начо льо,
днеска нали е Великден,
къде си ходил, байне ле?
Начо Маринки думаше:
- Сестро ле, сестро Маринке,
днеска съм ходил, сестро ле,
да ора черни угари,
да пръскъм бяла пченица,
кво ми са случи, сестро льо,
кога на нива отидох,
забрезних брезна и повторих,
че седнах да обядувам,
повторих, холъм, потретих,
волове реват, не вървят,
рала от място не мърдат
и аз се чудя; сестро льо,
за кво не вървят, ми реват.
Кога си рала обидих,
на първо рало желязно -
казан с алтъни закачен.
Като ги видях, сестро льо,
чудих се, сестро, маях се,
кво да ги чина, да правя,
дали ги у нас да носа,
али на бея да кажа.
Маринка Начо думаше:
- Кажи ги, байне, кажи ги,
че ние жа пропаднеме.
Начо у бея отиде,
бея ядеше, хем пиеше
с негови верни другари.
Като си видя млад Начо,
стана от стола, излезе
и си на Начо думаше:
- Начо льо, клето сираче,
нали те пратих, Начо ле,
да ореш черни угари,
да пръскаш жълта пченица,
защо си доде, Начо ле?
Начо на бею думаше:
- Дойдох си, дойдох, бейо льо,
дойдох си да ти обадя,
ко ми са случи, бейо льо,
кога на нива отидох.
Забрезних брезна и повторих,
че седнах да обядувам,
повторих, холъм, потретих,
волови реват, не вървят,
рала от място не мърдат.
Кога си рала обидих,
на първо рало желязно -
казан с алтъни закачен.
Като го бею изслуша,
скоро го бею разчита,
разчита, та го изпъди.
Че впрегнал коне хранени
във нова немска каруца,
че си на нива отиде,
че си алтъни той обзе,
че си дворити посребри
и си портити позлати,
хем синове раздели,
хем си на Бога думаше:
- Боже ле, вишен, високи,
са па жа ям, ем жа пия
на дълги, Боже, години.
Пък той си не знай млад бею,
кво жа се случи със него -
за една вечер измрели
хем всичките му синове,
синови, хем и снахи,
снахи, хем и унуци,
хем бею със беювица.
Толкоз му, холам, остана
най-малката му дъщеря,
най-малката му Тодорка,
ем нея Начо залиби,
залиби, та се посгоди,
посгоди, та се ожени.
Та че си Начо остана
на беюуту хазяйску,
хем яде, хем вино пий,
хем са на Бога молеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012