* * *

Сирак изорава имане

Остана Начо сираче
на два дни Начо без майка,
на две години без баща.
Расти го чичо му, порасти,
дор на дванайсет години.
Бея го чирак поиска -
чичо му чирак го даде.
Бея на Наче думаше:
- Начо ле, клето сираче,
днеска е света неделя,
утре е празник Великден.
Ще раниш рано на Великден,
ще впрегнеш брези биволи,
рано на нива да идеш,
да ореш черни огари.
Начо си бея послуша,
че рано рани на Великден,
че впрегна брези биволи.
Като от двора излезе
какво ми чудо да види -
старите на черква отиват,
младите хоро правеха.
Чуди се Начо, мае се,
как край хорото да мине,
че му ризата кирлява,
че му гащите съдрани.
Пак Господ го е сумясал -
наведи глава надолу
и край хорото той мина.
Право на нива отиде,
забрезни черни огари.
Три пъти Начо обърна,
биволи реват, не вървят.
На емеже му закачен
казана с жълтиците...
Нали е малко и глупаво,
чуди се Начо, мае се,
на кого Начо да каже,
на чичо си или на бея.
Че каза Начо на бея,
че са ги двама делили,
бея взима два ката -
на Начо дава един кат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012