|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сирак изорава имане
Остана Иванчо сираче,
сираче Иванчо, пелначе.
Иванчо чичо си думаше:
- Чичо ле, чичо миличък,
мене ме, чичо, калесаха
да ида кум да станувам
отвъдна страна бял Дунав.
Чичо на Иванчо думаше:
- Иванчо, братово чедо,
тебе ти, Иванчо, не мяза
на баша, Иванчо, да седиш,
кумска трапеза да въртиш,
ми най ти мяза, Иванчо,
да впрегнеш черни биволи,
да идеш оран да ореш.
Иванчо се люто разсърди,
че впрегна черни биволи,
отиде оран да оре.
Той хвана ляха широка
и пусна бразна дълбока,
рало му лошо закачи.
Той си се чудом чудеше -
дали е камък чилия,
или е китук силния.
Не било камък чилия,
не било китук силния,
ми най е било имане,
имането във казане,
казане с девет кулпове.
На кулповете писано:
"Който парите намери,
на море моста да направи!"
Медникарово, Харманлийско (СбНУ 60, № 1086 - "Сирак изорава
имане - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|