|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сирак изорава имане
Що не е боли хубаво
дете сираче да остане,
като ми Начо, горкия!
Остана Начо сираче
на девет години без баща,
на три години без майка.
А че го чичо му взема,
взема го, още отгледа.
Храни го чичо му, гледа го
цели дванайсет години,
чичо му чирак го даде,
имот той да си печели,
живота да си преживей.
Начовия, холам, комшия,
той го на нива изводи
на голям ден, на Великден,
Великден, още Гергьовден.
Камбани жално биеха,
стари на черкова отиваха,
младите хоро играеха,
Начо ми, клето сираче,
изведе ли си биволи,
че си ралото упрегна
и къде нивата той тръгна.
Чуди се Начо, мая се,
как край хорото да мине,
че му е ризата кирлива,
че му са гащите скъсани?...
Начо ми, горко сираче,
нахлупи калпак над очи
и край хорото той мина,
и на нивата отиде,
и забразни нива широка...
Грънчарово, Дуловско (Илиев-Друмева, ДБД, № 394 - "За ратай
няма Великден"); в бележка към песента са посочени архивни варианти и от
селата Айдемир, Силистренско и Белица, Тутраканско (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|