|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сирак изорава имане
Остана Начо сираче,
без баща Начо, без майка,
че го мама му отхрани,
лете по чужди стърнища,
зиме по людско огнище.
Храни го мама, отхрани,
на занаят го не даде,
че расти Начо, порасти,
че се у бея пристави,
у бея, у Плевналията.
Малко е, много робувал,
тъкмо ми девет години;
нито неделя имаше,
нито пък празник знаеше.
Дошло е време да излиза,
Начо на бея думаше:
- Бейо льо, бейо, султанино,
днеска е Велика събота,
утре е свет ден, Великден,
всичките хора на черкова,
на черкова, бейо, отваждат,
и мене, бейо, да пуснеш,
на черкова да отида.
Бея на Нача думаше:
- Начо льо, Начо чилаче,
ти си чирак у турчин,
че ти нямаш Великден,
Великден, още черкова;
хайде, биволи упрегни,
че на нивата ти иди!...
Начо си рано подрани,
че си на нива отиде
покрай пътя да оре,
голяма нива да оре.
Като си Начо ореше
със два бивола, двата близнака,
едина бивол по-малък,
поколеничи и запря.
Начо биволу думаше:
- Ой ми те, тебе, Сакаро,
девет те години упрягах,
ни запря, ни коленичи...
Бивола дума на Начо:
- Начо льо, Начо сираче,
Начо льо, Начо чираче,
нали си чирак, все чирак,
нито ме, Начо, подигаш,
нито ми рало подигаш.
Та че си рало повдигна -
на ралото закачени
три казана със имане.
Че се Начо чудом чуди,
дали Начо да ги обади,
или да ги не обажда.
Та ги на кола натовари
и на бея занесе...
Габрово (СбНУ 26, с. 126, № 110 - "Начо и бея Плевналията").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|