|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сирак изорава имане
Остана Начо сираче
без майка Начо, без баща,
на чичовата си врата.
Гледа го чичо, отгледа,
у бея го чирак той хвана.
Слугува Начо, чиракува,
цели ми девет години.
На десетета година,
бея на Нача думаше:
- Начо ле, клето сираче,
упрегни, Начо, ралото,
че иди, Начо, на нива,
забразни нива голяма.
Начо се чуди и мая,
как ли през село да мине.
Старите хора в черкова,
моми и ергени на хоро.
Че отиде Начо на нива,
забразни нива голяма,
забразни Начо, повтори,
че му биволи легнаха,
легнаха и помрацаха
Начо биволи бумаше:
- Биволи, черни карамани,
дали сте от пуста работа,
или от пусто гледане?
Биволи проговориха:
- Повдигни, Начо, ралото,
че извади казан имане.
Чуди се Начо, мая се,
дали на кого да каже.
Да каже Начо на бея -
чичо му ще се разсърди;
да каже Начо на чичо си -
бея ще му се разсърди...
Че каза Начо на бея,
на половин го делили.
Цар Асен, Дуловско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|