* * *

Сирак изорава имане

Остана Начо сираче,
на три години без баща,
на девет Начо без майка.
Чуди се Начо, мае се,
каква печала да търси,
че се у бея престави,
у бея, най-зъл турчина.
Та служи Начо, та слуша -
цели ми девет години.
По дъжд, по ветър, по хали,
без празник и без почивка.
На десетата година,
на личен ден, на Великден,
Начо си бею продума:
- Бейо ле, господарьо ле,
днеска е свят ден Великден,
станаха девет години
дума не съм ти продумал,
на десетата година
нещичко ще те помоля,
със блага дума, дай воля -
у черква да си отида,
свещица да си запаля,
на Бога да се помоля,
с другари да се събера,
и аз на хоро да ида,
и аз почивка да видя.
Бея на Нача думаше:
- Сиромах хоро не играе,
ратай почивка не знае.
Бея не те е преставил,
със моми хоро да играеш,
със момци камък да фъргаш,
а най те е преставил
и на Великден да ореш.
И колко нива изореш,
изореш, да я засееш,
туй ще ти бъде платата,
за цели девет години!
Начо биволи изкара,
и сам себе си окайва:
- Че колко днес ще изора,
изора, още засея,
та да си взема платата
за цели девет години?!...
Всеки му мило и драго,
старо и младо в премена,
че ми е дошел Великден.
Сред село на хорището,
на широката поляна,
на зелената морава,
дето ще Начо да мине
с негови брези биволи -
кръшно се хоро извива,
чуват се песни, кавали.
Чуди се Начо, мае се,
как ще край хоро да мине!
Поведе брези биволи,
колкото Начо по върви,
толкова Начо по тъжи,
колкото хоро поглежда,
толкоз по глава навежда.
Като край хоро минава,
тежка го мъка задавя.
Не може очи да вдигне,
хорото да си погледне,
порони сълзи до земя,
сбута си брези биволи,
та че на нива отиде.
Обърна бразда и друга,
и третя бразда захвана,
че си биволи запрели,
запрели, дори легнали.
Начо биволи думаше:
- Биволи, мои другари,
цели ми девет години,
как орем черни угари,
досега не сте спирали.
И вий ли, клети, разбрахте,
че мен е тежък живота
и вам е тежък хомота?
Ще орем черни угари,
ще сеем бела пшеница,
че туй ще ми е платата
за цели девет години!
За вази нема почивка,
за сиромаха - Великден!
Или ми и двата мръднете,
или и двата пукнете!
Караман бивол продума:
- Начо ле, клето сираче,
Начо ле, чуждо аргатче,
тебе ти Господ помогна.
Я си ралото повдигни,
тежко имане извади?
Нито се рало повдига,
нито имане излиза.
Чуди се Начо, мае се,
какво да прави да стори,
че се изясно провикна:
- Биволи, верни бъдете,
та ми имане извадете!
Размаха дълга копраля,
замушка брези биволи,
на личен ден, на Великден,
изтръгна казан алтъни,
алтъни, желти желтици.
Тъй си взе Начо платата
за цели девет години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012