* * *

Майка превръща сина си в змей

Маламка крави доеше,
хем хи доеше, плачеше.
Стоян Маламки викаше:
- Маламке, любе Маламке,
оти ми доиш и плачеш,
какво е тебе балноно?
- Стоене, любе Стоене,
как да не плачем, Стоене,
нас ще си баба раздели,
раздели, любе, забури!
- Маламке, любе Маламке,
нас Господ немой да дели,
нас майка ни ще ни раздели!
Пак си Маламка викаше:
- Стоене, любе Стоене,
вчера агупки вървяха,
та си хи баба питаше:
"Агупки, черни пригурки,
носите ли биле разделно,
разделно, още омразно?"
"Носим ми, носим, стричинко,
ала го скъпо даваме -
за двана жълти алтъни!"
Тие хи два поискаха,
баба хми четри отнесе,
та си хи биле дадаха.
Агупки баби думаха:
"Тури го, бабо, Маламки
под нехиното възглаве!"
Стоян Маламки викаше:
- Маламке, любе Маламке,
девет години досега,
възглаве не сме менили,
д'ъ щиме да хи разменим!
Ага бе нощ-полунощ,
Стоян Маламки викаше:
- Маламке, любе Маламке,
стани, огънян наклади
и видялце ми направи -
половина съм млад Стоян,
половина съм шарен смок!
Доде Маламка да стане,
огънян да си накладе,
че си е Стоян засвирил
низ зеленото ливаде,
кайно свиреше, думаше:
- Маламке, любе Маламке,
ага се мен затъжиш,
и га кравите издоиш,
и прасникан подквасиш,
слънчице ще да грейне,
и я ще да си излязам
във ситничконо гармаде,
в среди зелено ливаде -
на слънце да се припекам;
ти си телчкове изпъди
низ ситна росна тревица
и мен прасничек донеси,
и си ме, любе, обиди!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011