* * *

Майка превръща сина си в змей

- Стояне, синко Стояне,
посъди, олум, булката,
булката, хубавелката,
булката, гиздавелката,
булката, хатърсъзката!
Тя ми хатъра не гледа -
в къщи ми пътя минава,
на праг ми чехли прескача!
Стоян майчи си думаше:
- Мор, мане, мор, стара мане,
съди я, мане, учи я,
на тоя пусти табихет,
че тя й клето сираче -
тя няма нийде никого,
няма кой да я научи,
не майка, не помайчима,
не баща, не побащима,
не братя, не мили сестри.
Стояновата майчица,
че тя му нищо не рече.
Циганки из село ходеха,
ходеха прося да просят,
а че са у тях отишли;
Стояновата майчица,
тя на циганки думаше:
- Циганки, сестри да ми сте,
нещичко ще ви попитам,
правичко да ми обадите -
знайте ли билки омразни,
да си булчето полея,
дано го Стоян помрази,
помрази, да го остави?!
Че не знай хатър да гледа,
на свекър и на свекърва -
в къщи ми пътя минава,
на праг ми чехли прескача.
Циганки бабо думаха:
- Бабо льо, стара бабо льо,
и туй ли да те научим?
Я иди, бабо, я иди
по високите баири,
по високите сипеи,
улови зъмя пепелянка,
улови, та я изгори,
че й пепеля донеси,
че им леглото посипи,
дето ще легне булката,
че ще я Стоян помрази,
помрази, ще я остави...
Че са циганки тръгнали,
тръгнали да си отиват.
Циганки булче викнаха:
- Булче ле, хубавелче ле,
булче ле, гиздавелче ле,
ела ни от кучета отбрани!
И булката й отишла,
циганки да си изпроводи,
от кучета да ги отбрани.
Циганки булче думаха:
- Кога довечера постелиш,
кога със Стоян ще легнеш,
леглото да си промениш,
хитричко Стоян да излъжеш:
"Лошав си съня сънувах,
леглото да си променим,
дано се съня размине!"
Че стана, стана майка му,
че си майка му отиде
по високите баири,
по високите сипеи,
намери зъмя пепелянка,
че си зъмята изгори,
че си пепела донесе.
Като й вечерта мръкнало,
че те са се прибрали,
сложили, че се наяли,
дигна булката, премете
и си дрехите постлала,
а че са навън излезли.
Нейната стара свекърва,
тя им дрехите посипа,
че си е навън излязла,
че си й булката отишла,
отишла, че си й легнала.
Булката дума Стояне:
- Стояне, моя пръвнино,
лошав съм съня гледала,
гледала и сънувала -
да си леглото променим,
дано се съня размине!
Стоян булката послуша,
че си леглото промени -
дето си лежи булката,
че там е легнал млад Стоян.
Легнали, та са заспали,
като се среднощ превило,
станал е Стоян пъстър смок -
до полвината жив челяк,
от полвината пъстър смок!
Хората отиват в черква,
Стоян отива в грамада,
в техните росни ливади...
Стояновата майчица,
викнала, та й заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
да се провали майка ти,
дето те, синко, направи,
до полвината жив челяк,
от полвината пъстър смок!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011