* * *

Майка превръща сина си в змей

Седнала ми е Енчица
в тяхната малка градинка,
под бял, под червен трендафил,
ръкави да си зашива,
като за всяка свекърва.
Иван при нея седеше.
Свекърва й, некаилница,
тя каил не е станала,
грабнала й бели бакъри,
че си за вода отишла,
на студен бистър кладенец.
Там си намери, завари,
дор три ми голи цигани,
цигани с циганките.
Свекърва дума цигани:
- Цигани, братя да ми сте,
циганки, сестри да ми сте,
знаете ли билка разделна,
разделна билка, омразна?
Цигани бабо думаха:
- Ние знаеме, бабо,
на пъстра змия главата,
на зелен гущер краката
и да ги, бабо, ти свариш,
да го дадеш да го изпие.
Иван се от сън събуди
и на Енчица думаше:
- Я стани, Янке, да видиш
какво е чудо станало -
от половината жив човек,
от половината пъстър смок.
Ази ще, Янке, да ида
в чичовата ливада,
в най-голяма грамада.
Янка му тихо говори:
- Как да те тебе позная
между всичките смокове,
храница да ти донасям?
Иван й тихо говори:
- Най-жално, Янке, кой гледа,
най-жално, Янке, най-милно,
на него храна ще дадеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011