* * *

Майка превръща сина си в змей

Из село ходят циганки,
циганки, влашки катунки,
наред из село ходили
и в Радкини са отишле.
Радка за вода отиваше
със бели менци на рамо,
Радкината стара свекърва,
тя си сред къщи стойеше,
тънко предени мотае.
Циганки вкъщи улези,
баба циганки думаше:
- Вий като наред ходите,
по седа и по градове,
не носите ли, циганки,
билки омразни разделни,
да си разделя Стояна
от негово бульче Радка?
Циганки баба думаха:
- Ний носим, бабо, ний носим,
много ги скъпо даваме,
два грама за два алтъна
и една риза ленена
и един плетен косичник.
Даде бабата, не гледа,
циганки баба думаха:
- Же си билките свариш
в гърне, в къща запустяла,
ще си булката полеиш
в събота срещу неделя.
Циганки от двора излизат,
Радка се подаваше
със бели менци за вода.
Циганки влашки приказват:
- Ний ще й вода поискаме,
ако ни вода тя даде,
ний всичко ще й разправим.
Радка им вода, бе, дала,
те й всичко казали.
Когато било събота,
събота срещу неделя,
Радка лежеше отдясно,
а си легнала утлево,
вместо да полее Радка,
тя е поляла Стояна.
Стана Стоян шарен змей,
в гора го Радка завела,
там е Стоян стоял
цял ми до един месец.
Ходила Радка при него,
ходила и се връщала,
най-после Радка отива,
облича дрехи юнашки,
че си циганки намира
и пак им билки поиска.
Същите билки сварява
и си Стояна полива,
и се Стоян в тях завръща.
Голем си банкет поканил,
много си хора поканил,
майка си със газ залива
и я със кибрит запалва,
на гости да му свети.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011