|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка превръща сина си в змей
Мама Стоене думаше:
- Недей за Радка привожда,
тя не е, мама, за нязи,
тя не е, мама, научена
за нива, мама, с врънчии,
нито на лозе с копачки.
Радка й, мама, научена,
в дюкяна, мама, да седи,
вино, ракия да продава.
Стоян мама си не слуша,
той за Радка приводи.
Отидоха, дадоха му я.
Петък са мене менили,
събота годеж годили,
в неделя сватба правили,
в понеделник булка отбулили.
Радка за вода тръгнала,
на порти циганки срещу нея,
циганки Радка думаха:
- Хайде ни, Радке, дикисай,
какот ти от сватба артиса.
Радка циганки думаше:
- Аз имам стара свекърва,
идете да ва дикиса.
Циганки при баба отиват
и те на баба думали:
- Хайди ни, бабо, дикисай,
какот ти от сватба артиса.
Баба циганки думаше:
- Аз ще ви, баба, дикисам
и нещичко ще ви попитам -
вий, като много ходите,
вий, като много знаете,
имате ли билки- разделки,
Радка от Стояна да раздилите?!
Циганки бабо думаха:
- Имаме, бабо, имаме,
ала са много скъпички -
за пъстър сукман от сандък
и за две върви жълтици.
Баба циганки думаше:
- Имам ги, баба, давам ги;
само си Радка от Стоян да разделим!
Циганки билки дадоха
и на баба думаха:
- Билките да си свариш
и Радка да си полееш.
Когато си отивали,
на порти Радка срещнали
и те на Радка думали:
- Довечера, като се мръкне,
със Стоян да се шегувате,
местата да си смените,
ти да му вземеш калпака,
с кърпата да го забрадиш!
Вечерта, като се мръкнало,
Радината свекърва,
тя си билкити сварява,
вместе Радка да полей,
тя си полива Стояна,
Стоян се на смок превръща -
от кръста нагоре чер човек,
от кръста надолу пъстър смок.
Слънцето трепти, изгрява,
Стоян се от къщи привлича
и на ябълката се навива.
Кучетата го лаеха,
комшиите им се деца плашеха...
Стоян на Радка думаше:
- В престилка да ме сложиш
и в ливади занесеш.
Че го е Радка вземала
и го в ливади занесла.
Всяка сутрин мляко му е носила
и го е пояла...
Минало се е, какво се е минало,
Радка си билки сварява
и си Стояна полива,
и той си човек пак става.
Отдолу иде млад Стоян,
с медна си свирка свиреше.
И като си у тях отиде
майка си на двора изнася
и я в рогозка той завива,
и на сред двора изгаря.
Писанец, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|