* * *

Майка превръща сина си в змей

Малъмкината свекърва,
колко е била зла жена,
тя си Малъмка мразеше,
от Стоян иска да я раздели.
Де където си ходеше,
все си билки търсеше,
де има билки омразни,
омразни билки, разделни,
дано я Стоян намрази,
намрази, да я изпъди.
Срещнала черни влахинки
и на циганки думаше:
- Циганки, черни влахинки,
като си много ходите и знайте,
носите ли билки омразни,
омразни билки, разделни?
Циганки бабо думаха:
- Имаме, бабо, носим ги,
ала ги скъпо даваме,
на пъстър смок - ризата
и на ламя - главата.
- Колкото искате - ще ви дам,
дайте ми само билките!
Циганки билки дадоха
и на Малъмкина свекърва думаха:
- Тез билки ще ги свариш,
като си легне Малъмка,
при твоя синка Стоеня,
с тез билки да я поръсиш!
Циганки кат си отиват,
Малъмка, булка хубава,
тя се от вода връщаше,
циганки думат Малъмка:
- Малъмке, булка хубава,
твоята стара свекърва,
колко е зла и лошава,
тя иска да те раздели
със твойто първо венчило,
от нази билки тя купи.
Довечера, кат легнете,
ти ще си Малъмке поискаш
местата да си смените,
на Стояновто място да легнеш!
Малъмка циганки послуша
и на Стояна думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
таз вечер да си място смениме,
че снощи си лошав сън сънувах...
И си мястото сменили,
дет лежал млад Стоян,
легнала бяла Малъмка.
Среднощ нейната стара свекърва,
тя си Стояна поръси,
със тези билки купени,
кат мисли че Малъмка ръси...
Кат се Стоян погледна,
от опас нагоре - млад Стояна,
от опас надолу - пъстър змей.
Той на Малъмка думаше:
- Любе Малъмке, Малъмке,
стани ме, любе, погледни,
да не се, любе, уплашиш.
Като й Малъмка станала,
кат си Стояна погледна,
от опас нагоре - млад Стоян,
от опас надолу - пъстър змей,
и на Стояна думаше:
- Ам сега, какво да правим?
Стоян Малъмка думаше:
- Ти да ме, Малъмке заведеш
в нашата гора зелена,
там има пещера голяма,
аз не съм вече за село,
за село, за пред хората.
Че го Малъмка заведе
в тая ми гора зелена,
в тая пещера голяма.
Стоян Малъка думаше:
- Всяка заран, овцете кат доиш,
и заран, любе, и вечер,
млякото на мен ще носиш!
И му го Малъмка носила.
Малъмкината свекърва,
не знае къде се дяна млад Стоян.
Доста е тя търпяла,
най-после почнала да дума:
- Малъмке, снахо лошава,
къде носиш млякото,
къде носиш, къде продаваш?
Малъмка й нищо не каза.
Кат при Стояна отиде,
тя на Стояна думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
майка ти почна да ми се кара,
къде изнасям млякото,
на кого мляко продавам.
Няма да мога да идвам,
мляко да ти донасям,
много ми тежат думите,
думите на майка ти!
Стоян Малъмке думаше:
- Малъмке, първо венчило,
утре ще си изпратиш,
мама да го донесе,
мене да си нахрани.
Малмка тъй е направила,
тя свекърва си изпратила,
на Стояна мляко да занесе.
Стояновата майчица,
кат си Стояна видяла,
от опас нагоре - млад Стоян,
от опас надолу - пъстър змей,
жално си е тя заплакала,
и си Стояна прегърна,
и си люто кълнеше.
Стоян мама си думаше:
- Не плачи, мамо, не кълни,
ако ме, мамо обичаш,
я си дай, мамо, езика,
езика да ти целуна!
Стояновата майчица,
тя си език извади.
Стоян й език ухапа,
майка му тука почина,
в тази пещера голяма.
Стоян се от змей отвърна
и се в къщи завърна,
при своето първо венчило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011