* * *

Майка превръща сина си в змей

Циганки в село ходеха,
циганки, влашки катунки,
от къща на къща ходеха
и във Радкини отидоха.
Радка за вода отива
със бели нови бакъри.
Радкинта стара свекърва,
тя на циганки думаше:
- Циганки, влашки катунки,
като из село ходите,
дайте ми биле разделно,
аз да си Радка раздела
от моя сина Стояна.
Циганки баба думаха:
- Имаме, бабо, имаме,
ала го скъпо даваме,
за шепа жълти жълтици,
за един китен рованяк.
Дала им шепа жълтици,
дала им китян рованяк,
дали й биле разделно,
дали й и й казали -
във петък срещу събота,
когато стане полунощ,
тя да си в къщи улезе
и да си Радка посипе.
Казали и си излезли.
Като из пътя вървели,
Радка се от вода връщаше,
кат си циганки видяла,
тя се на пътя запряла,
циганки да си отминат.
Циганки, влашки катунки,
една си друга думаха:
- Какво е чедо разумно,
я хайде да й кажеме,
че свекърва й душманка!
Циганки Радка думаха:
- Радке ма, булка хубава,
ний да ти, Радке, кажеме,
че свекърва ти й душманка,
от нази билки тя взема,
със Стоян да ви раздели.
Да знаеш, Радке, да знаеш,
във петък срещу събота,
ако си лягаш отляво,
ти ще да легнеш отдясно.
Кат дошло петък, събота,
Радка на Стоян думаше:
- Стоене, любе Стоене,
как сме се двама вземали,
все аз си лягам отляво,
а пък ти лягаш отдясно,
вече ми, любе, омръзна.
Сега ще легна отдясно,
а ти ще легнеш отляво.
Легнали и са заспали.
Като е дошло полунощ,
Радкинта стара свекърва,
тихо във къщи увлязла
и си Стояна посипа.
Като се Стоян събуди,
той си на Радка думаше:
- Радке ма, любе Радке ма,
я стани, Радке, я стани,
ламбата да си запалиш,
да видим, Радке, да видим,
защо ми снага дотегна!
Като е Радка станала,
какво да види горката -
от кръст нагоре млад Стоян,
от кръст надолу пъстър змей.
Сутринта, като се й съмнало,
баби на черква отиват
и си за Стоян питаха:
- Къде е, холам, млад Стоян,
млад Стоян, младо питропче?
Бърже се в село разнесе -
Стоян си станал пъстър змей.
Кат се навънка привлече,
кучета Стоян лаяха,
лаяха още бягаха,
кокошки крякат и бягат,
и се от Стоян плашеха.
Стоян на Радка думаше:
- Радке ма, любе Радке ма,
вземи ме, Радке, вземи ме,
вземи ме, та ме заведи
в бащини росни ливади,
да се децата не плашат,
да ме хората не гледат.
А че го Радка заведе
в бащини росни ливади,
всяка си сутрин ходеше,
по котел мляко носеше.
Като се Радка връщаше,
на пътя срещна циганки.
Циганки Радка думаха:
- Радке мо, булка хубава,
къде си ходиш сутрина,
от тия росни ливади?
Радка циганки думаше:
- Циганки, влашки катунки,
Стоян ми стана пъстър змей.
Циганки Радка думаха:
- Радке ле, булка хубава,
я на ти, Радке, туй биле,
та да Стояна полееш -
колкото й хубав млад Стоян,
още по-хубав ще стане.
Вземала Радка билето,
вземала и го поляла.
Колкото й хубав млад Стоян,
още по-хубав е станал.
И си във тях си отидаха,
че взема Стоян, че закла,
заклал е крава ялова,
закла я и я наготви,
цялото село покани
на гости да му отидат,
да ядат, още да пият.
Седнаха гости да ядат,
да ядат, още да пият,
а че си стана млад Стоян,
че хвана Стоян майка си,
жива га Стоян запали.
Три дни и три нощи горяла,
гостите яли и пили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011