|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка превръща сина си в змей
- Мори, сино, бре,
Стояне ле, джанъм,
остави си Я=,
остави си Яна,
друга ке ти найда.
Я Стоян й вели:
- Мальо, мила мальо,
как да я оставя,
като ми е мила,
мила и родила
до две мъжки деца?
Тия ми са, мале,
два златни пръстени.
Стоянова майка,
тя се е загнала
низ поле широко,
де ми е срещнала
агупти, цигани,
та на тях си вели:
- Агупти, цигани,
беки ми носите
биле омайниче,
пусто разделниче,
да разделя Яна,
Яна от Стояна?
Я тия й велят:
- Стара старашино,
ние си носиме
от змей прясно мляко,
ти да ги попръскаш,
те ки се разделят.
Стоянова майка
назад се повърна,
та е напърскала
Стояново място.
Кога ми е било
къде среди нощи,
Стоян Яна вели:
- Яно, първо либе,
стани да ме видиш -
половин съм Стоян,
половината съм смок.
Яз ки ида, мъри,
на попуъта нива
в голямата круша,
голямата грамада.
Кога ки се, Яно,
нажалиш за мене,
закарай си, Яно,
двете мъжки деца
и си земи, мари,
котел с прясно мляко.
Кога ке да дойдеш,
право не довадай,
от край да порукаш,
да не се уплашиш.
Ново Делчево, Санданско, инф. преселн. от Пирин, Благоевградско;
жътварска - на пладне (НПЮзБ 2, № 47).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|