* * *

Майка превръща сина си в змей

По село ходят циганки,
циганки, черни катунки,
отишли у Петканини.
Петкана била на вода,
Петканината свекърва,
върла й била душманка,
тя на циганки говори:
- Циганки, черни катунки,
като ходите по села,
по села и по градове,
има ли биле омразно,
омразно биле, разделно,
да си омразя Петкана
от първо либе млад Стоян?
А циганки й говорят:
- Имаме, бабо, имаме,
ала е то много скъпо -
до две ми ризи ленени,
ленени и копринени!
Циганки дали билето,
омразно биле, разделно,
па си низ порти излезли.
Щом ги Петкана видяла,
тя се по пътя изправи,
циганки път да не мине...
Циганки си я запрели,
па си Петкани говорят:
- Петкано, хубавице ле,
ти ли си, моме, ти ли си,
бре, Стоянова невеста?
Твоята пуста свекърва,
тя ти е върло душманка.
Я слушай да те научим -
ако си лежиш отдясно,
ти да си легнеш отляво!
Твоята пуста свекърва,
тя ще те ноще полее
със това биле омразно...
Кога е било вечерта,
ако е лежала отдясно,
тя си легнала отляво.
Нейната пуста свекърва,
кога е било през нощта,
в нощи и в полунощи,
тя не поляла Петкана,
най ми поляла млад Стоян.
Кога е било заранта,
половин бил ми млад Стоян,
от половина бил шарен змей!
Насред го двори изнели,
псетата лаят връз него,
кокошки бягат от него...
Викна Петкана, заплака:
- Божке ле, мили Боже ле!
На порти някой почука,
брат се Петкани обади:
- Петкано, сестро Петкано,
що стана, како, със бае?
При Стоян дошли змеици,
па си Петкани говорят:
- Мълчи, Петкано, не плачи,
ний ще Стояна съживим!
Па са го взели змеици
у змейовите грамади,
па на Петкана думаха:
- Да носиш, Петке, да носиш,
все прясно мляко да носиш,
докат' се Стоян оправи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011