|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка превръща сина си в змей
- Циганки, черни катунки,
като по села ходите,
по села и по градове,
не знаете ли билки отровни,
отровни, още разделни,
Стоян от Петкана да отделим?!
Циганки на бабичка думаха:
- Ние си, бабо, билки имаме,
ала ги скъпо даваме.
Тогаз им баба жълтици загреба
и билки разделни вземала.
Циганки баби думаха:
- В събота, бабо, в полунощ,
билките, бабо, да свариш
и Петкана да си полееш.
Петкана змеица да стане
и далече от Стоян ще хвръкне,
така ще ги двама разделиш.
Циганки от двори излизат,
Петкана на порти срещнали
и ги гласом попита:
- Циганки, черни катунки,
има ли кой да ви подари?
Циганки се една друга сгледаха
и по цигански си казаха:
- Хайде, сестри, да й кажем,
колко е добродушна Петкана!
- Свекърва ти, булко Петкано,
добра ни дарба подари,
шинче жълтици препълно,
а ние й магии дадохме -
теб от Стоян да раздели.
Затова в събота срещу неделя
леглото да си размениш.
Ти ще си легнеш на Стояновото,
а пък Стоян на твойто.
Нощта бабичката билки сварила,
тайно у стая влезнала,
без да я някой усети
и право на Петкана отишла.
Сутринта рано в неделя
млада Петкана станала
кравите да си издои,
къщата да си ошета.
Като си всичко свършила,
та си на Стоян повика:
- Ставай ми, либе Стояне,
закуска, либе, да правим.
Тогава Стоян й продумал:
- Не мога, Петкано, да стана,
защото до половината съм човек,
а наполовината змей.
Михайлово, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|