* * *

Майка превръща сина си в змей

Залюбил Стоян Стоянка,
откат' я Стоян залюби,
той си здравето загуби (2)
и си мъката паряса. (2)
Стояновата майчица,
кя била многознайница
и била многопътница.
Тръгнала биле да търси,
разделно биле и омразно -
да си синокът напои, (2)
да го булката омразни.
Тръгнала, път, пътьовала,
на път срещнала циганка,
циганка - църна арапка.
- Мари, циганко, циганко,
дано имаш биле разделно?
- Стария, белокосия,
я имам биле смоково;
ще ти дам, стара-старийо,
та хи легълто напръскай -
ке ще се смоче извие.
Взела го стара-стария,
взела го и си отишла
и хи лягълто напръска.
Стояновата булчица,
кя била многоумница,
ке на Стояна говоря:
- Любе ле, любе Стояне,
днеска срещя неделя
ще си лягълто променим.
Легнали, сън заюснали,
мало за много поспали,
Стоян се смоче извило,
и на Стоянка говоря:
- Любе ле, любе Стоянке,
стани ми, любе, отключи, (2)
отключи, та ми отвори -
да пойда, любе, да пойда (2)
на смочешкото сберило,
дето се сбират смоците!
Стояновата майчица
разплете коса до земя,
издаде гласья до неба...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011