* * *

Майка превръща сина си в змей

Свекърва снаха помрази,
дирила билки омразни -
син от снаха да отдели.
Петранка за вода отишла,
циганки край тех минале,
свекърва циганки отбива
и тя им дума продума:
- Дайте ми билки омразни,
син от снаха да отдела,
к'вото искате ще ви дам.
Дала им шъпа жълтици
и една риза свилена -
на Петранка венчалната,
та са й билки те дале.
Петранка от вода идела,
на циганки път причекала,
тя си ризата познала
и на циганки продума:
- Циганки, сестри да сте ми,
какво дадохте на мама,
та ми ризата продаде?
Тия Петранки думаха:
- Петранке, булка хубава,
хубава, още разумна,
като ни питаш, ще кажем.
Ние сме дале билки разделни
от мъжа ти да те отдели.
Но като вземате да си легате,
ти му се моли, помоли,
леглата да си смените.
Вечерта, кат се мръкнало,
отишле със Стоян да легат.
Петранка Стоян продума:
- Стояне, първо венчило,
а да си сменим местата,
че мен ми, Стояне, омръзна
все на една страна да лежа.
Нали я Стоян обичал,
местата са си смениле.
Нойната пуста свекърва,
свекърва пуста омразна,
у сред нощя е станала,
у сред нощ - полунощ,
билки омразни сварила,
ала наместо Петранка,
залела, полела сина си.
Сутринка, кат се съмнало,
Стоян половин човек,
половин змей.
Той на Петранка продума:
- Петранке, булка хубава,
я си ме в двора изнеси,
слънце да ме напече.
Тя го във двора изнела,
кучета лаят и вият,
кокошки крекат и бегат.
Стоян Петранки продума:
- Петранке, първо венчило,
вземи ме, в ливади отнеси,
пусти гори зелени
да ме не гледат хората.
Девет дни ме с млеко пой,
дорде на змей се превърна,
да си из ливада запълзя.
Девет дни го поила,
десетия се с него раздели.
Тя се назаде завърна
и дребни сълзи зарони,
край кладенец се позапре.
Кладенец три змии караха.
Първата змия говори:
- Я ще си Стояна залиба.
Втората дума, продума:
- Я ще си го залиба,
оти е Стоян хубавец.
А третата тихо говори:
- Да знае Петранка, да знае,
от тук вода да вземе,
сегде да си попръска,
една капка Стоян да пръсне -
той на човек да стане.
Бързо се она навела,
с менци вода налела.
Насекъде из ливади напръска,
до три са капки Стоян пръснале,
той пак на човек се обърна.
Петранка му всичко разказа,
какво им се й случило,
па си във къщи отиват.
Целото село събират
да ядат, още да пият.
Стоян майка си с газ полива
и я със огън запалва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011