* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Малинкината свекърва,
много била, мамо, зла жена,
зла жена, мамо, хаир душманка,
къде ходила, бабо, питала
за билки, мамо, мори, разделни,
да дели снаха, мори, от синка.
Тръгнала й баба да иде за вода,
срещнала й катун, бабо, циганки.
Баба циганки, мари, думаше:
- Сестри да ми сте, мари, циганки,
като ходите, мари, просите,
дано знаете, бабо, носите,
омразни билки, мари, разделни.
- Знаеме, бабо, мари, носиме,
ала ги скъпо, мари, бабо, даваме,
за девет жълти, бабо, жълтици.
Да станеш рано, бабо, в събота,
при грънчерите, бабо, да идеш,
ново гърненце, бабо, да купиш,
билките, бабо, да свариш.
Като е вечерта, мари, мръкнало,
Малъмка дума Стояна:
- Стоене, мари, либе Стоене,
девет е годин, мари, станало,
как сме се, либе, събрали,
легла не сме си размянували,
я хайде да се размяним,
лоша съм съня ази сънувала,
черно ме куче ухапа.
Като са легла, мари, мянили,
двамата наедно заспали.
Стояновата майчица,
кат си мама му, мари, отишла,
тя да попръска, мари, Малъмка,
тя си пръснала, мари, Стояна.
Като се й нощта, мамо, мари, пребила,
първи са й петли, мамо, пропели,
Стоян се й от сън, мари, събуди
и на Малъмка, мари, продума:
- Да станеш, мари, либе, Малъмо,
огъня, либе, да си разровиш,
лампата да си, либе, запалиш,
ала ти, либе, да се не уплашиш,
от пояс съм си, либе, надолу,
на пъстра змия съм си станал.
Дорде Малъмка, мари, мамо, излезе,
Стоян се в къщи извлече.
Викна Малъмка, мари, да плаче:
- Какво си й, либе, мар, направила,
твоята стара майчица!...
Стоян Малъмка, мари, продума:
- Мълчи, либе, мъри, не плачи,
рано, мари, в събота да ставаш,
мали си крави, мари, издаяш
и да ми млечице донасяш,
горе ми горе, либе, в стенито.
Всичко Малъмка, мари, извърши.
Веднъж, мари, събота й станала,
кат си кравите, мари, доеше,
Стояновата майчица,
тя на Малъмка, мари, думаше:
- Стига ми дои, мари, кравите,
стига ми храни, мари, смокове!
Викна Малъмка, мари, да плаче.
Пак при Стояна, мари, отишла,
Стоян Малъмка продума:
- Защо си плачеш, мари, Малъмо?
- Твойта, Стоене, майчица,
мляко ти, либе, не дава.
Стоян, мари, Малъмка пак дума:
- Да станеш рано, либе, в събота,
в росни ливади, либе, да идеш,
набери, либе, мари, билки всякакви,
ще да ги, либе, мари, извариш,
билките, либе, тука донеси,
с билки, либе, ще се окъпя.
Сичко Малъмка, мари, направи,
кат си билките, мари, занесла,
като се й Стоян, мари, окъпал,
право във майка, мари, отиде,
като майка си улови,
във рогозки я, мари, увива
и я със кибрит, мари, запалва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011