* * *

Майка превръща сина си в змей

Циганки ходят из село,
циганки, дор три сливненки.
Маринка платно сновеше
и си циганки посрещна.
Кога платното основа,
грабнала бели бакъри,
отиде за вода студена.
Маринкината свекърва,
тя на циганки думаше:
- Циганки, дор три сливненки,
вие, като много ходите,
вие, като много знаете,
знаете ли билки разместни,
разместни и разпаресни?
Мойта е снаха проклета,
тя ми чедото изсуши.
Аз искам да ги разделя,
дайте ми билки разделни.
Циганки думат бабичка:
- Имаме билки размесни,
ала им скъпа цената -
шиник с жълти жълтици.
Маринкината свекърва,
тя на циганки думаше:
- Каквато да е цената,
аз ще цената заплатя,
само да ги разделя.
И те й билки отдали,
и й пари отвзели,
отвзели и й казали:
- Ти да си свариш билката
и си Маринка поръси,
те ще се двама разделят.
Казали и си тръгнали.
Ето я иде Маринка.
Тя ги на вратник срещала,
срещнала и изпратила.
Циганки дор три сливненки,
една си друга думаха:
- Колко е добра таз булка,
хайде да й кажеме.
И на Маринка казали:
- Маринке, булка хубава,
много ти добра душата,
нещичко ще ти кажеме -
твойта, Маринке, свекърва,
тя ти е голяма душманка.
Таз вечер, кат си легнете,
ти се Стоян помоли -
мястото да си размениш.
Маринка, булка хубава,
тя си циганки послуша.
През нощта дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
дясна ме ръка заболя,
не мога на нея да лежа,
нека си място променя,
на твойто място да легна.
Нали я Стоян обича,
Стоян Маринка послуша.
През нощта, като заспали,
Стояновата майчица
тихо във къщи влезнала,
вместо Маринка да посипе,
тя си Стояна посипа.
Зора се сипва, съмнува,
слънцето трепти, изгрява,
Стоян на двора излиза,
до половин Стоян - млад Стоян,
от половин Стоян - пъстър смок.
Стоян от двора пропълзя,
отиде в гора зелена,
във тези пусти камъни.
Сутрин, кат слънце изгрее,
Маринка от двора излиза
със бакър мляко във ръце
и при Стоян отива,
със мляко да го напои.
Четиресет дена ходела,
на четирестия ден
Стоян Маринка думаше:
- Маринке, любе Маринке,
стига ми вече дохода,
аз се оттука отделям,
във пуста гора отивам,
там имам жена змеица.
Кажи, Маринке, майка ми,
зарана при мене да дойде,
със нея прошка да взема.
И тя майка му отиде,
Стояна прошка да вземе
и на Стояна думаше:
- Аз ти, мамо, прощавам,
дай в уста да те целуна.
Посегна да я целуне
и й езика отгризна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011