|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка превръща сина си в змей
Малъмка крави доеше,
Стоян й телци лъчеше,
хем дои крави, хем плаче.
Стоян Малъмке думаше:
- Малъмке, пръвна пръвнино,
що доиш крави и плачеш,
че не ги доиш и да пееш?
- Как да ги доя и да пея,
днеска циганки ходеха,
циганки, кърк яланджийки.
Твоята стара майчица,
моята свекърва,
тя си циганки питаше:
"Циганки, кърк яланджийки,
намате ли билки омразни?
Яз имам крава ялова,
вди се, телци не тели,
да си крава посипя,
дано га боги омразят,
омразят, да га оставят."
Стояне, пръвна пръвнино,
тя ще ме мене да посипе...
Стоян Малъмке думаше:
- Стига си, Малъмке, плакала,
кога си легнем довечера,
мястото ще си смениме.
И кога си легнали,
и си мястото сменили.
Петли пели, не пели,
Стоян Малъмка думаше:
- Малъмке, пръвна пръвнино,
де стани, стани, Малъмке,
лампата си запали,
та гледай чудо голямо,
от кръста нагоре - жив човек,
от кръста надолу - пъстър смок.
Малъмка лампа запали.
Стоян Малъмка думаше:
- Малъмке, пръвна пръвнино,
я ми вратата отвори,
да се навънка изсурна
долу в чичови градини,
във големите гюрлюци...
Лятно, Новопазарско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|