* * *

Майка превръща сина си в змей

Хранила мама, гледала,
един ми сина Стояна,
мило й да го ожени,
драго й ерген да ходи.
Мама на Стоян думаше:
- Не ходи, синко, не люби
Петкана, клето сираче,
тя няма дари тъкано,
тъкано, хем копринено,
да ни роднини одари,
роднини, още комшии,
сватове, мама, кумове!
Стоян мама си не слуша,
той се от Петкана не отдели;
Стоян Петкана взема си.
Мама му каил не стана,
тръгнала билки да търси,
да си Стояна раздели.
На пътя циганки минават,
че ги е тя запитала:
- Имате ли билки всякакви,
всякакви, още различни,
да си Стояна разделя,
Стояна, олан, от Петкана,
да й магия направя?
- Имаме, бабо, имаме,
имаме билки различни,
дребната, бабо, комунига,
синята, бабо, тинтява.
Че си билките сварила,
да си магия направи,
Петкана от Стоян да отдели,
поляла Петканиното място.
Нали ми Божа работа,
те се двамата разменили.
Стоян се превърнал
на зелен дълъг змей
и си в ливади отиде.
Стоян из ливади пълзеше,
пълзеше и се гърчеше,
и на Петкана думаше:
- Петкано, либе Петкано,
сутрин закуска ми носи,
на обяд - обеда
и вечер - вечеря.
Да ходиш, либе, да ходиш,
мене от зло да отървеш!
Ходила Петкана, питала,
цяр за Стоян да търси,
насреща й същите циганки.
- Циганки, черни вретенарки,
цяр вий да ми дадете,
Стояна от зло да отърва,
че стана зелен змей в ливаде!
Те й билките подали,
да си Стояна изцери.
Стоян си човек той стана
и си във къщи отишъл,
в къщи Стоян въз Петкана,
и на Петкана продума:
- Петкано, либе Петкано,
я ми ножа намери,
да си ножа наточа,
на мама глава да отрежа,
дето ме мама наказа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011