* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Петкани върла душманка,
къде ходила, питала
да найде биле омразно,
омразно, та па отделно,
да си омрази Петкана,
омрази, та па отдели
от свойго сина Стояна.
Среща й идат циганки,
Циганки, черни катунки.
Тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки!
Вие ходите навсъду,
знаете всичко по света -
знайте ли билки омразни,
омразни, та па отделни -
да си отделя Петкана
от мойго сина Стояна?
А циганки й думаха:
- Ти, Стоянова майчице,
снахи си върла душманко!
Имаме биле омразно,
ала го скъпо даваме:
за една шепа жълтици,
за един китен рованик
и една риза ленена.
Дала им шепа жълтици,
дала им китен рованик,
дала им риза ленена -
Стояновата венчилка.
Дали й биле омразно,
дават й и заръчват й:
- Вземи да вариш билето
във петък спроти събота,
във къща запустеница,
във гърне необжежено
и с вода неначетена,
и гола и гологлава,
та па да полейш Петкана.
Па си е взела билето,
па си го дома занела.
Среща им иде Петкана
с бели менци от вода.
Нали е чедо разумно,
тя се на пътя запряла,
път на циганки не мина.
Като видяха циганки,
че се Петкана запряла,
между себе си думаха:
- Петкана й чедо разумно,
я хайде да й прикажем,
че свекърва й е душманка.
Докле циганки да кажат,
а Петкана им думаше,
че е познала ризата,
Стояновата венчилка.
Тя на циганки думаше:
- Циганки, сестри да ми сте,
щото искате да ви дам,
саде ми право кажете:
отде си взехте таз риза
и тоя китен рованик?
А циганки й думаха:
- Даде я твойта свекърва,
та си взе биле омразно,
да те омрази, отдели
от първо либе Стояна.
Но в петък спроти събота,
ти ако лягаш отдясно,
ти да си лягаш отляво:
дето ще теб да полее -
тя да полее Стояна.
Та ги Петкана послуша,
в петък спроти събота
тя на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне!
Окак се, либе, с теб взехме,
ази си лягам отляво,
а ти си лягаш отдясно,
сега да легна отдясно,
че ме страната заболя.
Стоян Петкана послуша,
та е легнала отдясно.
Кога е било в полунощ,
Стояну майка отишла
да си полее Петкана,
а тя поляла Стояна.
Като е било заранта,
Стоян бе младо питропче,
в черкова не е отишел.
Като черкова пущаше,
хората дома вървяха
и за Стояна думаха:
- Що стори Стоян, не дойде,
като е младо питропче?
Петкана крави доеше,
та е зачула тез думи,
па при Стояна отиде,
Стояна да си събуди -
до половината млад Стоян,
от половината шарен змей!
Тя го е вънка изнела -
кокошки крякат от него,
кучета лаят от него,
хората бягат от него!
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано!
Хайде ме, либе, заведи
във бащини ми ливади,
във високите грамади,
да се хората не плашат;
па ката заран дохадяй,
па си ме, либе, споходяй,
по капак мляко донасяй.
Та го завела Петкана
във бащини му ливади,
във високите грамади -
там си Стояна остави.
Ката е заран ходила,
по капак мляко носила.
Малко се време премина,
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
либи ме мома змеица,
либи ме и ще ме вземе,
в неделя ми е сватбата.
Петкана сълзи ронеше
и у дома си отвадя.
Среща й идат циганки,
дето са дали билките
на Стояновата майчица.
Петкана им се молеше:
- Циганки, сестри да сте ми,
щото ви питам, кажете:
дето дадохте билките
на мойта пуста свекърва,
та е поляла Стояна
и Стоян стана шарен змей,
че съм го ази занела
във бащини му ливади,
във високите грамади;
ката го заран спохождах
по капак мляко занасях,
малко се време премина,
залибила го змеица,
в неделя му е сватбата.
Имате л, билки омразни,
омразни, та па отделни,
да си омразя Стояна
от тая пуста змеица -
дано да стане млад Стоян,
да си не вземе змеица!
А циганки й думаха:
- Имаме билки, Петкано,
от мъртва жена - косата,
от усойница - главата,
синята бяла тинтява
и жълтата комунига;
тих да ги вариш, Петкано,
и да полееш Стояна -
колко е хубав млад Стоян,
още по-хубав ще стане!
Та ги послуша Петкана -
щото искали, дала им.
Че е варила билките
и е Стояна поляла -
колкото хубав по-рано,
още по-хубав млад Стоян.
Па са с Петкана отишли,
че заклал крава ялова
и събрал всички роднини,
нейните и неговите,
та па е хванал майка си,
в рогозина я обвил
и със катран я намазал.
Запалил Стоян майка си,
три дни горяла, тлеяла,
гостите яли и пили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011