* * *

Майка превръща сина си в змей

Имала й мама, имала,
едного сина Стояна,
решила да го ожени,
взела му й булче комшийче,
Дарла ми, мома хубава.
Като се Стоян ожени,
намрази Стоян стадото,
обикна Стоян булчето.
Стоян на овце думаше:
- Овци ми, мечки рунтави,
кучета, черни гарвани,
ах гиди, булче, пак булче!
Булче ми й куна изписана...
Майка му каил не става.
Циганки из село ходеха,
циганки, влашки влахини,
като в Дардини влязоха,
Дарда за вода отиде.
Дардината свекърва,
на Дарда върла душманка,
тя на циганки думаше:
- Циганки, влашки влахини,
вий, като много ходите,
и вий, като много знайте,
имате ли билки разделни,
разделни, още паресни?
Циганки, влашки влахини,
циганки баба думаха:
- Нямаме билки разделни,
имаме билки пъстър смок.
Циганки от двора излизаха,
Дарда в двора влизаше,
една си друга думаха:
- Какво е харно булчето,
каква му махна намери,
да знае булче, да знае,
леглото да си размести,
леглото и постелята.
Дарда ми, булка хубава,
Дарда влашки разбира,
вечерта, кат се мракнало,
като се в къщи прибрала,
Дарда Стояне думаше:
- Лоша съм съня сънила,
леглото да си разменим,
леглото и постелята.
Легнали и са заспали.
Таз Дардината свекърва,
през нощта тихо отишла
и леглото посипала.
Кат се от сън събудиха,
Стоян на Дарда думаше:
- Дардо ле, любе Дардо ле,
ти сакън да се не уплашиш,
голямо й чудо станало -
от кръста нагоре съм жив човек,
от кръста надолу пъстър смок.
Я стани да ме изведеш,
от вън село в канарите.
Дарда, кат го й завела,
Стоян на Дарда думаше:
- Всяка ми сутрин донасяй,
по ведро мляко да пия!
Ходила й Дарда, носила й,
Стоян на Дарда думаше:
- Дардо ле, любе Дардо ле,
много ми за мама домиля,
я утре мама да дойде,
млякото да ми донесе.
Майка му мляко занесе,
Стоян си мляко изпива
и на майка си думаше:
- Много ми за теб домъчня,
дай да те по език целуна.
Като я по език ухапа,
тя се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011