* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояну майкя думаше:
- Стояне, сине Стояне,
досади ми се, сине, досади,
търговци, сине, срещайки,
търговски коне шетайки,
сека заран по сланите,
защо, сине, они идат?
Дали за къщи високи,
или и за двори широки,
или по либе Петкана,
Петкана коя е курварка?!...
Стоян си майки думаше:
- Мале ле, мила майчице,
търговци не идат у нас
нито за къщи високи,
нито за двори широки,
нито за либе курварка;
прочух се, мале, прочух се,
прочух се голем търговец,
они стока ми зимая,
на турци я продавая!
Да е проклета Стоянова,
Стоянова стара майкя -
щото сака млад Стояна,
млад Стояна да омрази
със първо либе Петкана!
Проклети да са магьосници,
магьосници църни влаинки,
щото по село ходеха,
до Стоянови дойдоха,
Стоянови рамни двори!
Излезнала Стоянова,
Стоянова стара майкя
и насреща й влаинки,
влаинки на вити порти.
Она им дума думаше:
- Магьосници мори, влаинки,
магьосници със църни качулки,
дайте ми, мори, биле омразно,
Петкана да си омразим
от мойго сина Стояна!
- Че дадем, бабо, че дадем,
че дадем биле омразно,
билето е много скъпо -
една кошула свилена!
Клета да е и проклета
Стоянова стара майкя,
извади риза свилена,
щото я беше Петкана,
Петкана млада правила,
та си дарува влаинки,
а они ву дали биле омразно -
от люта змия главата,
от шарен гущер - нозете.
Кога двама че си легнат,
Петкана она да пръсне,
Петкана, а не Стояна!
Господ научи Петкана,
она Стояну думаше:
- Стояне, либе Стояне,
откако сме се земале,
на една страна легале -
тизе легаше отдесно,
а язе легах отлево.
Ела сега ти отлево,
а язе, либе, отдесно,
ега рожба отимаме!
Стоян Петкани послуша.
Кога двамата заспали,
Стоянова майкя стана
и не си пръсна Петкана,
а си пръснала Стояна.
Петкана рано ставала,
къща и двори измела
и огъно си наклала,
Стояну вода донела,
а Стоян нема да стане!
Улезнала е Петкана
да си разбуди Стояна:
- Либе мое, млад Стояне,
що е това от тебека?
Стоян да стане, не може -
от половин Стоян станал,
станал змия шарена!
Стоян Петкани говори:
- Петкано, либе Петкано,
мен ме веч човек не бива,
занеси ме, море, сред селото,
сос селяне яз да се опростим,
и сос дружина да се извидим!
Петкана го на рамо отнела.
Свикало се е село големо,
Стоян се сос селяне прощава,
и на дружина си говори:
- Що биде ова чудо сос мене?
Селяне си се чудом чудеа,
и на Петкана си говореа:
- Петкано, бела Петкано,
дигни го, море, дигни го,
занес го в поле широко,
у сред грамади големи;
тамо си има змии шарени,
тамо го, море, остави -
Стоян е станал змия шарена,
сека заран млеко му носи,
Стояна сос млеко да го поиш!
Петкана е дигнала Стояна,
занела го на поле широко,
у сред тия грамади големи,
при тия змии шарени.
Там го Петкана остави.
Върнала се е Петкана у дома,
сека заран млеко му носеше,
Стояна сос млеко си поеше.
Една заран Стояна немаше.
Посретнала я змия шарена,
и на Петкана си говореше:
- Петкано, бела Петкано,
я приди, либе, при мене,
дай ръка да ти целувам -
ели съм пуста невеста
на твое любе Стояна!
Уплашила се Петкана,
ошла е в село големо,
сретна я жена магесна
и на Петкана думаше:
- Петкано, бела Петкано,
що си, море, жълта пребледнела,
дали си болна легала,
или си болен чувала?
Петкана вели-говори:
- Сестрице, мила майчице,
не си ли чула за либе,
за либе, мойго Стояна?
Дай ми, сестрице, биле отровно,
защо съм я жива останала!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011